Елувий

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Елувий (на латински: eluo – „измивам“) – елувиалните отложения се образуват при изветряване на скалите под действие на температурните колебания, подземните води и микроорганизмите. При тях се наблюдават следните зони:

  • глинесто-песъчлива зона – най-горния слой. Покрита е с почва, в която се разполагат корените на растенията.
  • чакълеста зона – от изветрели в различна степен скални късове
  • едроблокова зона – със запазени отвътре, а изветрели по повърхността блокове с глинест пълнител.
  • монолитна зона – постепенно преминава в свежа скала. Изградена е от големи късове. От повърхността в дълбочина плътността и якостта нарастват, водопропускливостта намалява. Елувиалните отложения са нееднородни по състав и свойства.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]