Ений
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Квинт Ений Quintus Ennius | |
 | |
| Роден | 16 юли 239 г. пр.н.е. Рудии, Римска република |
|---|---|
| Починал | 8 октомври 169 г. пр.н.е. Римска република |
| Професия | поет |
| Националност | Древен Рим |
| Квинт Ений в Общомедия | |
Квинт Ений (на латински: Quintus Ennius, 239 – 169 пр.н.е.) е древноримски поет, смятан за баща на римската поезия. С многостранната му дейност започва по-дълбокото елинизиране на римската литература, върху развитието на която творчеството му оказва значително влияние. Чувствайки се реформатор, той работи – подобно на Ливий Андроник и Гней Невий – в различни области от нея, които обогатява и обновява. От произведенията му обаче са запазени само откъслеци. Най-значителното от тях е историческият епос „Анали“ Annales („Летописи“), в който в 18 книги излага цялата история на Рим, от бягството на Еней от Троя до съвременниците на поемата – неговите аристократически покровители. Други известни произведения на Ений (някои в съвсем фрагментарно състояние) са:
- Epicharmus
- Euhemerus
- Hedyphagetica
- Saturae
Живот и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Квинт Ений e родом от Калабрия и е със смесена гръко-италийска култура. Получава сериозно гръцко образование и е запознат не само с литературата на древните гърци, но и с разпространените в Южна Италия философски системи на Питагор и Емпедокъл – мислители, живели работили в Магна Греция.
През време на Втората пуническа война Ений служи в римската войска, но в 204 г. отива в Рим, където става виден член на обкръжението на Сципион Африкански. Там се занимава с преподаване (сред учениците му е и трагически поет Пакувий, който е негов племенник) и с постановка на пиеси. Като професионален драматург той преработва гръцки трагедии и комедии. Комедиите се удават зле на този майстор от висок стил и скоро са забравени, докато трагедиите (по отношение на които има широк избор, но се насочва предимно към Еврипид) влизат задълго в репертоара на римския театър. Чрез обработките на Ений римският зрител се е запознавал с такива трагедии като „Евменидите“ на Есхил и „Александра“, „Ифигения“, „Медея“ на Еврипид.
Ений рязко критикува своите предшественици, първите римски поети – за грубата форма, за недостатъчното внимание към стиловата обработка, за необразоваността им, за липсата на интерес към философията. Стреми се да въведе в римската литература принципите на гръцката форма и гръцкото идейно съдържание, да я преустрои въз основа на гръцката поетика, реторика и философия. Той разработва силните форми на високата поезия. Създател е на латинския хекзаметър, станал оттогава задължителна стихотворна форма за римския епос. Приспособяването на хекзаметъра към латинското стихосложение изисква по-голямо майсторство и е сред големите му успехи. В това отношение, както и относно отделни стилни и повествователни похвати, той е подражател на Омир и въобще – на старогръцката поезия. Труди се над въвеждането на Омиров колорит, както той се схващал от елинистическите коментатори на Омир. Най-важна крачка в това направление е отказването на Ений от установилия се в римската епическа традиция сатурнов стих и възприемането на стихотворния размер на Омировите поеми. По-нататък той създава за епоса тържествен архаичен стил с използването на Омирови формули, епитети, сравнения, но не пренебрегва и традиционните римски похвати на звуковите повторения (с. 321). Този стил на Ений е сложил своя отпечатък върху по-нататъшното развитие на римския епос чак до „Енеида“. По Омиров образец в изложението на „Аналите“ се въвежда също така олимпийска обстановка – сцени с участието на Олимпийските богове.
Въпреки явните отлики на неговите „Анали“, които излагат последователно събитията на римската история, от Омировия епос, в който събитията са разбъркани, а сюжетът – предимно митологически, Ений показва, че би желал да бъде смятан за римски аналог на Омир. В увода към „Анали“ той твърди, че насън се е видял пренесен на планината на музите и там му се явил самият Омир, който му разказал за прераждането на душите (питагорейската метемпсихоза), а за собствена си душа – че се е преселила в тялото на Ений.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Публий Теренций Афер
- Историческа достоверност на „Илиада“
- Лирическо отстъпление
- Каталог на жените
- Стилистика
- Схоларх
- Епиграма
- Едип
