Епанафора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Епанафората (на старогр. ἐπαναφορά, на латински: epanaphorá) е стилистична фигура, използвана в литературата и публицистиката, при която една и съща дума, израз или словосъчетание се повтаря в края на предходната и началото на следващата фраза, изречение или стих.

Например:
Че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник
(Христо Ботев, „На прощаване, 1868 г.“)