Еритритол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Еритритолът (C4H10O4) е оптично активен бял кристален многовалентен алкохол, с точка на топене 121,5 °С. Използва се като междинно съединение в органичния синтез. Тетранитратният естер намира приложение в медицината за лекуване на сърдечни заболявания и хипертония.

Еритритолът има 60 – 70% сладостта на захарозата, но е некалоричен,[1] не влияе на кръвната захар[2] и не причинява кариес на зъбите.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vasudevan, D. M.. Textbook of biochemistry for medical students. New Delhi, Jaypee Brothers Medical Publishers (P) LTD, 2013. ISBN 978-93-5090-530-2. с. 81.
  2. Moon, HJ и др. Biotechnological production of erythritol and its applications.. // Applied Microbiology and Biotechnology 86 (4). April 2010. DOI:10.1007/s00253-010-2496-4. с. 1017 – 25.
  3. Noncariogenicity of erythritol as a substrate. // Caries Research 26 (5). 1992. DOI:10.1159/000261468. с. 358 – 62.