Ерлунг
| Ерлунг | |
| епископ на Вюрцбург | |
 Епископ Ерлунг, 1713 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1121 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Герб | |
 | |
Ерлунг (на немски: Erlung; † 28 декември или 30 декември 1121, бенедиктански манастир Шварцах) е от 1105 до 1121 г. епископ на Вюрцбург.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е племенник на Майнхард от Бамберг, гегенепископ на Вюрцбург от 1085 до 1088 г. Както чичо му, той е привърженик на император Хайнрих IV.
Ерлунг е първо каноник на катедралата на Бамберг и има добра връзка с Ото от Бамберг. След смъртта на епископ Емехард император Хайнрих V поставя през 1105 г. Руперт като гегенепископ на Вюрцбург, но епископ Ерлунг успява да се наложи като последник. Като епископ той завещава лични собствености на катедралния капител. Хайнрих V го прави дипломатически посланик.
Ерлунг умира в бенедиктанския манастир Шварцах от дългогодишна болест, подобна на лепра, и е погребан там.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Theodor Henner: Erlung. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 227 – 229.
- Peter Kolb, Ernst-Günther Krenig: Unterfränkische Geschichte. 1: Von der germanischen Landnahme bis zum hohen Mittelalter. Echter, Würzburg 1989, ISBN 3-429-01263-5, S. 302 – 305.
- Franz-Josef Schmale: Erlung von Würzburg. Verfasserlexikon. 2 (1980), Sp. 602 – 605, 11 (2004), Sp. 417
- Alfred Wendehorst: Erlung. Neue Deutsche Biographie (NDB). 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 596 f. (Digitalisat).
- Alfred Wendehorst: Erlung, Das Bistum Würzburg 1. Die Bischofsreihe bis 1254. (= Germania Sacra; NF 1). De Gruyter, Berlin 1962, S. 126 – 132 (Digitalisat)
- Alfred Wendehorst: Erlung, Bischof von Würzburg. Lexikon des Mittelalters (LexMA). 3, Artemis & Winkler, München/Zürich 1986, ISBN 3-7608-8903-4, Sp. 2155.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Erlung, Personenregister – Germania Sacra online