Ернесто Далгас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернесто Далгас
датски писател
Ernesto Dalgas 1892 by Kirstine Lund.jpg
Роден
Починал
11 юли 1899 г. (27 г.)

Учил в Копенхагенски университет
Ернесто Далгас в Общомедия

Ернесто Далгас (на датски: Ernesto Daldas) е датски писател и философ, предимно познат с философските си романи „Dommedags Bog“ („Книга на Страшния съд“) и „Lidelsens Vej“ („Пътят на страданието“). Далгас е син на известния основател на Датското езическо Общество Енрико Мюлиус Далгас.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е и израсъл в Орхус. Интровертният и замислен Ернесто Далгас не се е разбирал добре с екстровертния си и активен баща, и когато той издържа студентския изпит през 1889 г., охотно заминава да учи за лекар в Копенхаген.

При следването си Ернесто Далгас все повече се отдава на философия и литература и когато философското съревнование от 1893 е обявено под заглавието „Същност на отношението на авторитета и етическо значение“, Далгас решава да вземе участие. Той не печели, обаче получава възторжен отзив от професора по философия Харалд Хьофдинг. Това подбужда Далгас да замени следването с философия и да зареже медицината.

Паралелно със следването Далгас твори изключително много. Става дума както за романи и стихотворения, така и за философски фрагменти. Далгас така и не завършва следването на философия, вероятно по причина на недоволство от университетския ред. През есента на 1897 Далгас окончателно напуска университета.

Психични проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Далгас дълго време страда от меланхолия и душевни болки, но отрано става ясно, че той страда от децидиран психически синдром, най-вероятно маниакална депресивност. В последните години от живота си често е хоспитализиран, включително в Болницата за душеви болести Риссков. На 11 юли 1899 Ернесто Далгас се застрелва в Дамхуссьо в Копенхаген. В този момент той тъкмо е завършил произведението Kundskabens Bog („Книга на знанието“), чийто ръкопис е литературно завещание и едновременно предсмъртно писмо.

Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Далгас приживе успява да види само 2 от произведенията си публикувани: „Geografiske Digte“ („Географски стихове“) и „Krøniker og Æventyr“ („Хроники и приключения“), и двете през 1896 г., но оставя голямо количество ръкописи на приятеля си Аксел Милхе. Той се погрижва да издаде четири тома от тези творби: „Sangbog“ (1903, „Книга на песните“), „Lidelsens Vej“ (1903), „Dommedags Bog“ (1903) и „Digt og Skuespil“ (1904, „Стих и драма“). Особено романите са дълбоко философски и отразяват собствения опит на Ернесто Далгас да открие екзистенциален смисъл на живота. В „Dommedags Bog“ главният герой странствува буквално между различни разбирания за живота, и изглежда в края да намира утеха в един вид будизъм. Далгас се мъчи през целия си живот да открие връзка между две убеждения: метафизичното и позитивистичното. Той смята, че е открил обяснение в своето последно произведение, „Kundskabens Bog“, но неговият приятел Аксел Михле не се погрижва да бъде издадена и това става едва през 1995 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Geografiske Digte“ (1896, „Географски стихове“)
  • „Krøniker og Æventyr“ (1896, „Хроники и приключения“)
  • „Sangbog“ (1903)
  • „Lidelsens Vej“ (1903)
  • „Dommedags Bog“ (1903)
  • „Digt og Skuespil“ (1904)
  • „Noveller og fragmenter“ (1942 „Новели и фрагменти“)
  • „Kundskabens Bog“ (1995)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ernesto Dalgas“ в Уикипедия на датски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​