Есенна кожа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Есенна кожа
Piel de otoño
Жанр Теленовела
Създател(и) Лиляна Абуд
Линди Гиакоман
Сценарий Марта Олайс
Таня Бертран
Антонио Абаскал (адаптация)
Росана Руис (литературна редакция)
Режисура Лили Гарса
Маурисио Родригес
Камера Оскар Моралес
Маурисио Мансано
Актьори Серхио Гойри
Лаура Флорес
Ракел Олмедо
Сабине Мусиер
Рене Стриклер
Начална мелодия Esta ausencia (в изпълнение на Давид Бисбал)
Страна Флаг на Мексико Мексико
Език Испански
Епизоди 100 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент МаПат Лопес де Сатарайн
Продуцент(и) Марко Винисио Лопес де Сатарайн
Времетраене 41-44 минути (еп. 1-50, 71-100)
20-24 минути (еп. 51-70)
Разпространение
ТВ Канал Canal de las Estrellas
Излъчване 9 май 2005 -
23 септември 2005
Хронология
Свързани продукции Белези на душата (1986) 
IMDb

„Есенна кожа“ (на испански: Piel de otoño) е мексиканска теленовела, режисирана от Лили Гарса и Маурисио Родригес и продуцирана от МаПат Лопес де Сатарайн за Телевиса през 2004 г.[1][2] Адаптация е на мексиканската теленовела Белези на душата от 1986 г., създадена от Лиляна Абуд, с либрето от Ерик Вон и Линди Гиакоман.[3]

В главните роли са Лаура Флорес и Рене Стриклер, а в отрицателните – Серхио Гойри и Сабине Мусиер. Специално участие взема първата актриса Ракел Олмедо.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

С любов и безусловна подкрепа, която получава от съпругата си Лусия, Рамон Мендоса напредва в работата си, постигайки отлично икономическо положение. Двете им деца, Лиляна и Мигел Анхел, са посещавали най-добрите училища и никога не са живели в нищета, както родители им в началото на своя брак.

Въпреки това, Лусия не е щастлива. Рамон се е превърнал в материалист и жесток човек. Той непрекъснато я унижава и е направил така че техните деца са загубили уважение към нея. Лиляна, разглезена и капризна, последва гаджето си в Испания, където забременява и е изоставена.

Скривайки майчинството си, Лиляна оставя дъщеря си Наталия на грижите за монахини и се завръща в Мексико, където краде пари от баща си, за да се грижи за бебето. Мигел Анхел от своя страна е мързеливо и безотговорно момче, което вярва, че заслужава всичко.

Лусия се превръща в сянка, несигурно и тъжно същество, което не знае къде са изчезнали мечтите ѝ. Единствените ѝ щастливи моменти са, когато е сама пред компютър, и отваря сърцето си към душа-близнак, която я разбира и съветва и в която, постепенно и в мълчание, се влюбва – в този мистериозен човек, чието лице тя може само да си представи, чийто глас никога не е чувала и който подписва посланията си просто като "Вятъра".

Приятелката ѝ Росарио също носи тежък кръст. Тя трябва да избяга с децата си, защото съпругът ѝ е психопат, който я бие непрекъснато. Едуардо и Габриела не помнят в действителност какъв човек е бил Виктор; Росарио им ги кара да повярват, че баща им е бил любящ и отговорен човек, умрял, когато са били малки.

Тази лъжа създава голяма разрив между Росарио и децата ѝ, когато Виктор ги открива. Като част от заговора той печели приятелството на децата си; Габриела оставя да живее с него, а Росарио живее в постоянен ужас за живота на дъщеря си.

Историята на Триана е история за голямата любов. Тя открива съпруга си в лицето на най-добрия си приятел, но преди три десетилетия Триана напуска Испания и пристига в Мексико, и се запознава с Мартин, с когото живее в продължение на много години в любов и щастие.

Но след смъртта на любимия си Мартин, Триана открива, че скоро ще се събере отново с него, тъй като е диагностицирана с рак. Когато получи съобщението, че съпругът ѝ в Испания е починал и че е наследила цялото му състояние, Триана се смее на иронията на съдбата.

Преди да умре, Триана завещава на Росарио апартамента си в град Мексико, а на Лусия – наследството от Испания. Росарио и Лусия изпитват голяма болка за загубата на скъпата си приятелка и благодарност за нейната щедрост.

Един ден Лусия открива, че Лиляна има дъщеря, която иска да предаде за осиновяване. Лусия, която е прекарала детството си в сиропиталище, няма да позволи внучката ѝ да страда, както е страдала самата тя.

Твърдо решена, Лусия се изправя срещу Лиляна, която отказва да признае съществуването на малкото момиче. Лусия отива при Рамон, за да потърси помощта му, но го намира с любовницата му Ребека.

Съсипана, Лусия получава последния удар от сина си, който я обвинява, че е причината за раздялата му с последното му завоевание. С разбита душа и усещане, че е пречка за семейството си, тя отива в Испания, за да започне нов живот и да се опита да намери малката Наталия.

В Испания тя се среща с трима приятели на Триана – Сантяго, известен художник, Хорди и Маите, които я посрещат и ѝ предлагат дом. Сантяго и Лусия се чувстват привлечени един към друг. На Сантяго, който в действителност се оказва "Вятъра", Лусия може да предложи само приятелството си, тъй като се чувства омъжена жена.

Скоро Рамон иска развод и бракът им е разтрогнат. Лусия може да започне живота си от начало със Сантяго. Докато компанията на Рамон се срива от дългове и животът на децата им потъва в заблуда и празнота, Лусия се превръща в нова, елегантна жена, която е сигурна в себе си.

Лусия открива таланта си на финансист, след като става съдружник на Маите, а материалното ѝ състояние нараства значително. Нещо повече, щастието ѝ е огромно, когато с помощта на Сантяго най-накрая открива Наталия.

Вече Лусия е твърдо решена да се върне в Мексико, за да се изправи пред страховете си, решена да поеме юздите на своята съдба. Любовта, която Сантяго ѝ е показал, е съживила есенната ѝ кожа, тъй като за любовта възраст няма.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Част от актьорския състав:

  • Лаура Флорес – Лусия Виляреал
  • Рене Стриклер – Сантяго Местре
  • Серхио ГойриРамон Мендоса
  • Сабине Мусиер – Ребека Франко
  • Ракел Олмедо – Триана Гаястеги
  • Херардо Мургия – Густаво Хелман
  • Мария Марсела – Росарио Руис де Гутиерес
  • Мануел Ландета – Виктор Гутиерес
  • Алехандро Авила – Бруно Дордели
  • Лурдес Рейес – Клаудия Ламбари
  • Андреа Торе – Габриела Гутиерес Руис
  • Йоланда Вентура – Маите Гомес
  • Хорхе де Силва – Едуардо Гутиерес Руис
  • Флоренсия де Сарачо – Лиляна Мендоса Виляреал
  • Агустин Арана – Пабло Кастаниеда
  • Франко Гала – Мигел Анхел Мендоса Виляреал
  • Луис Хавиер – Хорди Сампейро
  • Карлос де ла Мота – Диего
  • Освалдо Бенавидес – Дамян
  • Клаудия Тройо – Кармина

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Есенна кожа е на 9 май 2005 г. по Canal de las Estrellas. Последният 100. епизод е излъчен на 23 септември 2005 г.

DVD[редактиране | редактиране на кода]

Телевиса пуска в продажба теленовелата в DVD формат.[4][5][6]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди TVyNovelas 2006
Категория Номиниран(а) Резултат
Най-добър актьор в главна роля Рене Стриклер Номиниран
Най-добър актьор в отрицателна роля Серхио Гойри Печели
Най-добра първа актриса Ракел Олмедо Номинирана
Най-добра музикална тема "Esta ausencia"
(Давид Бисбал)
Номиниран
Награди Bravo
Година Категория Номиниран Резултат
2006 Най-добър актьор в отрицателна роля Серхио Гойри Печели[7]
Награди TV Adicto
Година Категория Номиниран(а) Резултат
2005 Най-добър злодей Серхио Гойри Печели
Най-добър персонаж Ракел Олмедо Печели
Най-добра мексиканска теленовела МаПат Печели[8]

Версии[редактиране | редактиране на кода]

  • Есенна кожа е римейк на мексиканската теленовела Белези на душата, продуцирана от Еухенио Кобо за Телевиса през 1986 г., с участието на Норма Ерера, Херман Роблес и Грегорио Касал.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Piel de otoño“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.