Жак Федер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жак Федер
Jacques Feyder
белгийско-френски режисьор
Роден
Починал
24 май 1948 г. (62 г.)
Филмова кариера
Активни години 1915 – 1946
Семейство
Съпруга Франсоаз Розе (1917 – 1948)

Уебсайт Страница в IMDb
Жак Федер в Общомедия

Жак Федѐр (на френски: Jacques Feyder) е белгийско-френски режисьор, сценарист и актьор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Федер е роден на 21 юли 1885 година в Иксел като Жак Леон Луи Фредерикс. Учи във военно училище в Нивел, подготвяйки се за кариера в армията, но през 1910 година заминава за Париж и започва да се занимава с театър, приемайки псевдонима Жак Федер. През 1914 година започва работа във филмовата компания „Гомон“, известно време е асистент на режисьора Гастон Равел, а няколко години по-късно започва да режисира собствени филми. През 1917 – 1919 година, по време на Първата световна война, служи в белгийската армия.

След края на войната Федер се връща към киното бързо си създава репутация на един от най-новаторските режисьори на френското кино. „L'Atlantide“ (1921) по романа на Пиер Беноа и „Crainquebille“ (1922) по романа на Анатол Франс са първите му филми, привлякли вниманието на публиката и критиката. Те са последвани от „Visages d'enfants“ (сниман през 1923 година, но излузъл през 1925), който остава един от най-личните му филми. Мабко след това му е предложена длъжността на художествен директор на новосъздадената филмова компания „Вита Филмс“ във Виена, заедно с договор за продукцията на три филма. След като заснема първия от тях, „Das Bildnis“ (1923), „Вита Филмс“ фалира и той се връща в Париж.[2]

Федер се връща на киносцената с „Gribiche“ (1926) и литературните адаптации „Carmen“ (1926) и „Thérèse Raquin“ (1928). Той допринася и за сценариите на филми на други режисьори, като „Poil de carotte“ (1925) на Жулиен Дювивие и „Gardiens de phare“ (1929) на Жан Гремийон. През 1928 година получава френско гражданство. Последният му ням филм във Франция е „Les Nouveaux Messieurs“ (1929), политическа сатира, с която предизвиква призиви за забраната на филма като „обиден за достойнството на парламента и неговите министри“.[3]

През 30-те години Жак Федер е свързван с движението на поетическия реализъм с филми, като „Le grand jeu“ (1934), „Pension Mimosas“ (1935), „La kermesse héroïque“ (1935), „Fahrendes Volk“ (1938).

Жак Федер умира на 24 май 1948 година в Пранжен.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • „L'Atlantide“ (1921)
  • „Crainquebille“ (1922)
  • „Visages d'enfants“ (1925)
  • „Das Bildnis“ (1923)
  • „Gribiche“ (1926)
  • „Carmen“ (1926)
  • „Thérèse Raquin“ (1928)
  • „Poil de carotte“ (1925)
  • „Gardiens de phare“ (1929)
  • „Les Nouveaux Messieurs“ (1929)
  • „Le grand jeu“ (1934)
  • „Pension Mimosas“ (1935)
  • „La kermesse héroïque“ (1935)
  • „Fahrendes Volk“ (1938)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://www.imdb.com/name/nm0275494/
  2. Oxford Companion to Film, ed. by Liz-Anne Bawden (Oxford: Oxford University Press, 1976) p.247.
  3. International Dictionary of Film and Filmmakers: vol.2: Directors, ed. by Tom Prendergast and Sarah Prendergast; 4th ed. (Chicago, London: St James Press, 2000) pp.325 – 328.