Железен закон на олигархията
Железен закон на олигархията е принцип от теорията за елита, за първи път формулиран от германския синдикалист и социолог Роберт Михелс през 1911 г. в неговата книга „Политическите партии“. Според този принцип всяка форма на социална организация, независимо от нейната първоначална демократичност или автократичност, неизбежно се изражда във власт на няколко избрани – олигархия (частен случай – номенклатура). Причина за това Михелс вижда в обективната необходимост от лидерство, стремежа на лидерите и организациите да защитят своите собствени интереси, прекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.
История[редактиране | редактиране на кода]
Като социалист, Роберт Михелс установява, че либералните и социалистическите партии в Европа, независимо от лозунгите, които те издигат за насърчаване на най-широкото участие на масите в политическия живот, всъщност тяхната дейност е доминирана от волята на няколко „вождове“ в същата степен, както това е при традиционните консервативни партии. Той достига до извода, че стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. „Говорейки за „организация“, разбираме „олигархия“, пише Михелс. Той заключава, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото по-голяма е организацията – толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията. По времето, когато формулира принципа, Михелс е анархо-синдикалист. По тази причина той се отдръпва от социалистическите идеи и става поддръжник на Мусолини, считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в Университета в Перуджа.
Изводи[редактиране | редактиране на кода]
Според железния закон на олигархията във всяка организация – независимо от нейната първоначална демократичност – в крайна сметка се развиват олигархични тенденции. Истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна, особено в големи групи и сложни организации.
Според Робърт Страбъл младши бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.[1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Robert Struble, Jr., Treatise on Twelve Lights, (TeLL, inc., 2005, 2009), Chapter seven, Rotation in Office.
- ((en)) Политическите партии от Роберт Михелс в PDF формат