Железен закон на олигархията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Титул на „Социология на партийното дело при модерната демокрация“ (оригинал на книгата, преведена на английски език като „Политическите партии“), 1911

Железен закон на олигархията е принцип от теорията за елита, за първи път формулиран от германския синдикалист и социолог Роберт Михелс през 1911 г. в неговата книга „Политическите партии“. Според този принцип всяка форма на социална организация, независимо от нейната първоначална демократичност или автократичност, неизбежно се изражда във власт на няколко избрани – олигархия (частен случай – номенклатура). Причина за това Михелс вижда в обективната необходимост от лидерство, стремежа на лидерите и организациите да защитят своите собствени интереси, прекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Като социалист, Роберт Михелс установява, че либералните и социалистическите партии в Европа, независимо от лозунгите, които те издигат за насърчаване на най-широкото участие на масите в политическия живот, всъщност тяхната дейност е доминирана от волята на няколко „вождове“ в същата степен, както това е при традиционните консервативни партии. Той достига до извода, че стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. „Говорейки за „организация“, разбираме „олигархия“, пише Михелс. Той заключава, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото по-голяма е организацията – толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията. По времето, когато формулира принципа, Михелс е анархо-синдикалист. По тази причина той се отдръпва от социалистическите идеи и става поддръжник на Мусолини, считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в Университета в Перуджа.

Изводи[редактиране | редактиране на кода]

Според железния закон на олигархията във всяка организация – независимо от нейната първоначална демократичност – в крайна сметка се развиват олигархични тенденции. Истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна, особено в големи групи и сложни организации.

Според Робърт Страбъл младши бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robert Struble, Jr., Treatise on Twelve Lights, (TeLL, inc., 2005, 2009), Chapter seven, "Rotation in Office".