Жълта комунига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жълта комунига
20140613Melilotus officinalis.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Trifolieae
род:Melilotus
вид:Жълта комунига (M. officinalis)
Научно наименование
Синоними
  • Trifolium officinale Linnaeus, 1753 г.
Жълта комунига в Общомедия
[ редактиране ]

Жълтата комунига (Melilotus officinalis) е вид растение от семейство Бобови (Fabaceae).[1][2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Bombus lapidarius - Melilotus officinalis - Tallinn.jpg

Жълтата комунига е двугодишно тревисто растение с разклонено, високо до 1,5 м стъбло и добре развит корен. Листата му са сложни, тройни, последователни, със сравнително дълга дръжка. Отделните листчета са обратно яйцевидни или елипсовидни, ръбът им е остро назъбен, а зъбчетата на върха си завършват с малко осилче.

Цветовете са жълти, по-дълги от 3 мм, с характерното за пеперудоцветни устройство, събрани в изправени гроздовидни съцветия.

Венчето е жълто (по което се отличава от бялата комунига), като флагчето и крилцата са еднакво дълги. Плодът е светлокафав заострен към върха боб, често с едно семе. Цъфти от юни до септември.

Расте из ливадите и посевите като плевел.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Цъфтящата надземна част на растението се ползва за билка с успокоително, сънотворно и нервноуспокоително действие. Употребява се при главоболие, мигрена, безсъние. Жълтата комунига се прилага външно под формата на компреси и промивки при гнойни рани и възпалителни процеси, под формата на лапи при отоци от всякакъв произход, подагра, подкожни кръвоизливи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Билките във всеки дом“, Медицина и физкултура, София, 1982 г., Проф. ДУШКА СТАНЕВА, к.м.н., доц. ДИАНА ПАНОВА, к.ф.н., н.с.I ст. д-р ЛИЛЯНА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ, к.ф.н.
  2. Описание