Жълтика
| Жълтика | |
  Жълтика  Жълтика | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 42 души[1] (31 декември 2024 г.) 9,6 души/km² |
| Землище | 4,374 km² |
| Надм. височина | 690 m |
| Пощ. код | 6842 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 29619 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Джебел Неджми Али (ДПС; 2019) |
Жълтика е село в Южна България. То се намира в община Джебел, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Жълтика се намира в планински район, на надморска височина около 690 м и заема площ от 4,373 кв. км. Разположено е на 33 км югозападно от областния център Кърджали и на 14 км северозападно от Джебел.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 43 | 100,00 |
| Българи | 0 | 0,00 |
| Турци | 42 | 97,67 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Име
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е частичен превод от първоначалното му название Саръ йер (от тур. „sarı“ (жълт)).
История
[редактиране | редактиране на кода]Жълтика е водеща се към село Щерна населена местност до 1986 г., когато с Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. тя бива отделена като самостоятелно селище.[3]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Крепост Асар[4] - останки от някогашна крепост, намиращи се на около половин километър северозападно от центъра на селото.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Речник на имената и статута на населените места в България (1878–2004)
- ↑ С. Жълтика – крепост Асар
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н. "Речник на имената и статута на населените места в България (1878–2004)" София, ИК Петър Берон: Изток-Запад, 2005
| ||||||||||
