Замаяност
| Замаяност | |
 Световъртеж, усещането за въртене на околната среда е често срещан симптом на замаяност. | |
| Специалност | Оториноларингология |
|---|---|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | R42 |
| МКБ-9 | 780.4 |
| База данни DiseasesDB | 17771 |
| База данни MedlinePlus | 003093 |
| База данни eMedicine | neuro/693 |
| Мед. рубрики MeSH | D004244 |
| Замаяност в Общомедия | |
Замайването е нарушение в пространственото възприятие и стабилността.[1] Терминът замаяност е неточен и може да се отнася до световъртеж, пресинкоп, загуба на равновесие или неспецифично чувство на замаяност.[2][3][4]
Видове замаяност[редактиране | редактиране на кода]
Замайването е често срещано медицинско оплакване, засягащо около 20 – 30% от хората.[5] То се разделя на 4 основни подтипа: световъртеж (около 25 – 50% от случаите), неравновесие (по-малко от ~ 15%), пресинкоп (по-малко от ~ 15%) и неспецифична замаяност (~ 10%).[6]
- Световъртежът е усещане за въртене. Много хора намират световъртежа за много тревожен и често съобщават че е свързан с гадене и повръщане.[7]
- Пресинкопът представлява чувство на отслабване с усещане за предстоящо припадане, което обаче не води до пълната загуба на съзнание.
- Дисбалансивността е усещането за загуба на равновесие и най-често се характеризира с чести залитания в определена посока. Това състояние не е често свързано с гадене или повръщане.
- Неспецифичната замаяност може да има психиатричен произход.[4]
Причини[редактиране | редактиране на кода]
Много състояния могат да причинят замаяност, тъй като за поддържане на равновесието са необходими множество части на тялото, включително вътрешното ухо, очите, мускулите, скелета и нервната система.[8]
Общите физиологични причини за замаяност включват:[8]
- Недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка поради внезапно спадане на кръвното налягане, сърдечни проблеми или запушване на артериите.
- Загуба или изкривяване на зрението или визуалните сигнали.
- Нарушения на вътрешното ухо.
- Изкривяване на нервната (мозъчната) функция от лекарства, като антиконвулсанти и успокоителни.
- Страничен ефект от лекарства, отпускани по лекарско предписание, включително медикаменти като антиепилептични и седативни лекарства, инхибитори на протонната помпа и кумадин (варфарин).[9][10]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ "dizziness" at Dorland's Medical Dictionary
- ↑ MeSH Dizziness
- ↑ Reeves, Alexander G. Chapter 14: Evaluation of the Dizzy Patient // Disorders of the Nervous System: A Primer. Dartmouth Medical School, 2008. Архив на оригинала от 2011-09-02 в Wayback Machine.
- ↑ а б Branch Jr., William T. Approach to the patient with dizziness // UpToDate. February 10, 2011.
- ↑ Karatas, Mehmet. Central vertigo and dizziness: epidemiology, differential diagnosis, and common causes. // The Neurologist 14 (6). 2008. DOI:10.1097/NRL.0b013e31817533a3. p. 355 – 64. (на английски)
- ↑ Dizziness: a diagnostic approach // Am Fam Physician 82 (4). August 2010. p. 361 – 8, 369. (на английски)
- ↑ Vertigo: epidemiologic aspects // Semin Neurol 29 (5). November 2009. DOI:10.1055/s-0029-1241043. p. 473 – 81. (на английски)
- ↑ а б Dizziness and Vertigo // Merck Manual, 2009. Архивиран от оригинала на 2018-07-05. Посетен на 2020-07-13.
- ↑ Research, Center for Drug Evaluation and. Drug Safety and Availability – FDA Drug Safety Communication: Low magnesium levels can be associated with long-term use of Proton Pump Inhibitor drugs (PPIs) // Посетен на 17 April 2018.
- ↑ Common Side Effects of Coumadin (Warfarin Sodium) Drug Center – RxList // Посетен на 17 April 2018.