Звездна карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Звездна карата от 17 век

Звездните карти представляват изображение на звездното небе върху хартия. При това, обаче възниква един проблем – повърхността на сфера, каквато видимо е небето, трябва да се прехвърли върху равнина. За да се запазят правилно конфигурациите между звездите, мащабът и формата на отделните участъци на небето днешните карти се изработват, като се използват различни подходящи проекции. Най-често при изработването на звездните карти се използват три вида проекции. За екваториалната част от небето се използва цилиндрична проекция (картата е навита във формата на цилиндър „около“ небесната сфера, за средните ширини – конична и за полярните области – полярна. Това е и причината картите на различните области на небето по принцип да имат различна форма. Тези за екваториалните области имат правоъгълна форма, а за средните – трапецовидна, като основите на трапеца са дъговидни. Най-разпространените стенни звездни карти са кръгли (в полярна проекция) въпреки, че обхващат цялата видима небесна сфера. При тях мащабите и конфигурацията на обектите не са толкова точни, но пък и тези карти не се използват за точни наблюдения. За да се повиши точността на картата е необходимо намаляването на площта от небето, която е обхваната.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Особен вид (според проекцията им) са звездни карти, които използват метеорните наблюдатели. Те са в специална, наречена гномонична проекция, при която дъговидните траектории на метеорите придобиват вид на прави, когато се нанесат на картата.

Специализиран вид звездна карта е т.нар. подвижна звездна карта (планисфера), която се използва за установяване на вида на небето във всеки един избран момент.