Направо към съдържанието

Зигимунд фон Халберщат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зигимунд фон Халберщат
епископ на Халберщат
Роден
Герб

Зигимунд фон Халберщат (на немски: Sigimund, Siegmund, Sigmund, Sigemundus, Sigismundus von Halberstadt; † 14 януари 923 или 924) е първият епископ в Халберщат от 894 г. до смъртта си.

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]

Произходът му не е известен. Той е известен с конфликта му през 906 г. с крал Хайнрих I Птицелов от Източното франкско царство и женитбата му с монахинята Хатебурга Мерзебургска.

На 5 май 895 г. Зигимунд е споменат за пръв път в документ, когато подписва решенията на църковния събор в Трибур/Требур.[1]

През есента на 916 г. Зигимунд и други саксонски епископи не присъстват на църковния събор в Хоеналтхайм. Бойкотът на саксонските епископи е срещу крал Конрад I, чиято сила трябва да се увеличи чрез събора.

Зигимунд умира след дълго боледуване и е първият епископ, погребан в Халберщат. Той препоръчва за следващ епископ Бернхард фон Хадмерслебен.

  • Raphaela Averkorn: Die Bischöfe von Halberstadt in ihrem kirchlichen und politischen Wirken und in ihren Beziehungen zur Stadt von den Anfängen bis zur Reformation. In: Dieter Berg: Bürger, Bettelmönche und Bischöfe in Halberstadt (= Saxonia Franciscana. 9). Dietrich-Coelde, Werl 1997, ISBN 3-87163-224-4, S. 1 – 79.
  • Ludwig Weiland: Gesta episcoporum Halberstadensium. In: Monumenta Germaniae Historica. Scriptores. 5: Scriptores (in Folio). Band 23. Hahn, Hannover 1874, S. 73 – 123 (Digitalisat Архив на оригинала от 2018-02-01 в Wayback Machine.).
  • Robert Holtzmann: Die Chronik des Bischofs Thietmar von Merseburg und ihre Korveier Überarbeitung (= Monumenta Germaniae Historica. Scriptores. 6: Scriptores rerum Germanicarum. Nova Series Band 9). Weidmann, Berlin 1935 (Digitalisat Архив на оригинала от 2018-12-28 в Wayback Machine.).
  • Christoph Bethmann: Episcopi Halberstadenses. Conrad Horn, Wolfenbüttel 1563 (Digitalisat)
  • Friedrich Wilhelm Ebeling: Die deutschen Bischöfe bis zum Ende des sechszehnten Jahrhunderts. Deel 1, Leipzig, 1858 blz. 445 e.v.
  1. Albert Hauck: Kirchengeschichte Deutschlands. Band 2. 8. Akademie-Verlag u. a., Berlin u. a. 1954, S. 808; Joachim Ehlers: Grablege und Bestattungsbrauch der deutschen Könige im Früh-und Hochmittelalter. In: Braunschweigische Wissenschaftliche Gesellschaft. Jahrbuch. 1989, ISSN – 1734 0931 – 1734, S. 39 – 74, S. 56, (online).