Зигмунд Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн
Зигмунд Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн Sigmund Friedrich Fugger | |
епископ на Регенсбург | |
Зигмунд Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн (Fuggerorum et Fuggerarum imagines, 1618) | |
Роден |
1542 г.
|
---|---|
Починал | 1600 г.
|
Религия | Католическа църква[1] |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Йохан Якоб Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн |
Зигмунд Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн в Общомедия |
Зигмунд Фридрих Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн (на немски: Siegmund Friedrich von Kirchberg und Weissenhorn; * 24 септември 1542, Аугсбург; † 5 ноември 1600, Регенсбург?) от фамилията Фугер от линията „Лилията“ (фон дер Лилие) от Аугсбург, е епископ на Регенсбург (1598 – 1600).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-големият син на търговеца и хуманиста фрайхер Йохан Якоб Фугер фон Кирхберг и Вайсенхорн (1516 – 1575) и първата му съпруга Урсула фон Харах (1522 – 1554), дъщеря на Леонхард III фон Харах-Рорау (1481 – 1527) и Барбара фон Глайниц (1485 – 1535). Баща му се жени втори път на 5 март 1560 г. в Аугсбург за Сидония фон Колау-Ватцлер († 1573).[2][3]
Като млад Зигмунд Фридрих Фугер е домхер в Залцбург, Пасау и Регенсбург. От 1580 до 1589 г. той е катедрален декан в Залцбург, от 1596 до 1598 г. в Пасау. През 1597 г. става домпропст в Регенсбург, на 2 юли 1598 г. е избран за епископ. Той умира от болест от камъни.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Michael Buchberger: 1200 Jahre Bistum Regensburg. Regensburg 1939, S. 54.
- Karl Hausberger: Geschichte des Bistums Regensburg. Band 1: Mittelalter und frühe Neuzeit. Regensburg 1989, S. 329f.
- Josef Staber: Kirchengeschichte des Bistums Regensburg. Regensburg 1966, S. 128f.
- Hans-Michael Körner (Hrsg. unter Mitarbeit von Bruno Jahn): Große Bayerische Biographische Enzyklopädie. Band 1 A-G, K. G. Saur München 2005, ISBN 3-598-11460-5.
- Christian Meyer, Carl von Landmann: Fugger. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 179 – 185.
- Ute Monika Schwob: Fugger. In: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Band 1. München 1974, S. 554 – 557