Зигфрид Вагнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зигфрид Вагнер
Siegfried Wagner
германски композитор
Siegfried Wagner (composer).jpg
Роден
Трибшен, Швейцария
Починал
Семейство
Баща Рихард Вагнер
Зигфрид Вагнер в Общомедия

Зигфрид Вагнер (на немски: Siegfried Helferich Richard Wagner; 6 юни 1869 - 4 август 1930) е немски диригент и композитор, син на Рихард Вагнер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зигфрид Вагнер е третото дете на Рихард Вагнер и Косима, дъщерята на Франц Лист. Първоначално той планира да стане архитект, но впоследствие се ориентира към музиката. Един от неговите учители е Енгелберт Хъмпърдинк. Дебютът на Зигфрид Вагнер като диригент е през 1893 г.

През 1906 г. Косима Вагнер предава на сина си ръководството на Байротския фестивал (официално заема поста през 1908 г.). Зигфрид Вагнер се проявява като талантлив администратор, диригент и композитор.

През 1923 г. Зигфрид предприема концертно турне в Америка с цел събиране на средства за първия след войната фестивал през 1924 г.

През 1930 г. Зигфрид Вагнер умира на 61 години от инфаркт, по време на репетиция в града Байройт.

Вагнер е бисексуален, но никога не се разкрива през живота си. През 1915 г., под натиск от семейството си, той се жени за 18-годишната англичанка Уинифред Клиндуърт. Семейството има 4 деца, но Вагнер продължава да има връзки с мъже.[1]

Неговите синове Виланд Вагнер (1917-1966) и Волфганг Вагнер (1919-2010) са ръководили Байротския фестивал след Втората световна война. Дъщеря му Фриделинд Вагнер (1918-1991) е режисьорка на оперни спектакли. Най-младата му дъщеря Верена Вагнер умира на 98 години на 19 април 2019 г.[2]

Композиции[редактиране | редактиране на кода]

Зигфрид Вагнер е автор на 17 опери и на няколко инструментални произведения. Неговата опера "Безделник" жъне голям успех, като дори бива поставена във Виенската придворна опера (под ръководството на Густав Малер).

Избрани произведения
  • Симфоничната поема „Тоска“ (Sehnsucht), 1894
Опери
  • Безделник (Der Bärenhäuter), 1898
  • Коболд (Der Kobold), 1903
  • Царството на черните лебеди (Schwarzschwanenreich), 1910
  • Крал езичник (Der Heidenkönig), 1913
  • Ангел на мира (Der Friedensengel), 1914
  • Свещената липа (Die heilige Linde),1927
  • ...

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter P. Pachl, Siegfried Wagner. Genie im Schatten, München 1988 (1994), ISBN 3-784-42497-X

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Winifred Wagner: A Life at the Heart of Hitler's Bayreuth, Brigitte Hamann, Harcourt, Orlando, Florida, 2005
  2. www.nytimes.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]