Иван Делев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Делев
български комунист
Роден
Починал
неизв.

Уебсайт Народен представител в:
VI ВНС   

Иван Костадинов Делев е български комунист, член на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 ноември 1912 г. в бедно селско семейство в солунското село Зарово, тогава в Османската империя, днес Никополи, Гърция. Когато е на 1 година семейството се премества в Белица, а след това в Мелник. Завършва механо-техническо училище в Габрово. След това започва работа в Мелник, където става член на Работническия младежки съюз. Секретар е на РМС в машинната фабрика „Сила“. През 30-те години става член на ВМРО (обединена) и сътрудник на Областния ѝ комитет. През пролетта на 1934 г. заминава за Мелник. Арестуван е в Свети Врач във връзка с комунистическата конспирация и осъден на 7,5 години затвор. Лежи във Врачанския затвор, където става член на Българската комунистическа партия, а след това преместен в Старозагорския затвор. През 1939 г. е освободен и е свързан с Горноджумайския окръжен комитет на БКП. През 40-те години е арестуван и осъден на смърт, но присъдата не е изпълнена. На 8 септември 1944 г. е освободен от Пазарджишкия затвор и се завръща в Мелник. Става секретар на Областния комитет на БКП в Свети Врач и Горна Джумая. През 1946 г. е избран за народен представител в 6 ВНС. След това завършва Висшата партийна школа в Москва. По-късно е секретар на Околийския комитет на БКП в Благоевград. В периода 19 ноември 1966 – 5 април 1986 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Член е и на нейното бюро. Издава книгата „Светли пътища“. С указ № 3093 от 11 ноември 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Награждаван е още с два ордена „Георги Димитров“, „Народна република България“ I ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст., „9 септември 1944 г.“ III и I ст.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 257