Ивет Анави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивет Анави
Родена 26 декември 1919 г.
Починала 20 декември 2020 г. (100 г.)
Професия писател
Националност  България
Активен период 1994 – 2020
Награди „Шофар“(2011 г.)

Ивет Анави е българска писателка от еврейски произход.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 26 декември 1919 г. в Пловдив, в семейството на Елиезер Калев и дъшерята Хаим Адроке – Фортюне.[1] През 1943 г. завършва романска филология в Софийския университет. Работи в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и НИИ „Марица“ – Пловдив.

През 1960 г. завършва задочно висше библиотечно образование. Владее няколко чужди езика.

Омъжена за Леон Анави, който почива през 1978 г. Има двама сина - научни работници - и четирима внуци.

Автор е на книги за историята, обичаите, кухнята, културата и живота на сефарадските евреи. През 2011 г. е удостоена с наградата „Шофар“ за утвърждаване на еврейската култура и ценности.

Ивет Анави почива след усложнения от COVID-19 на 20 декември 2020 г. в Пловдив.[2][3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Типични еврейско-испански ястия“ (1994 г., 2001 г., 2020 г.), преведена на английски като „Sephardic Cuisine“ (Калифорния, САЩ, 2000 г.)
  • „Ръководство по еврейско-испански“ (2007 г.)
  • „Извадени от забравата. Пловдивски медици евреи 1876 – 1941“ (2009 г.)
  • „Съмна се. Сефарадската жива памет. Из еврейско-испанския фолклор“ (2010 г.)
  • „Озарени еврейски жени“ (2013 г.)
  • „Носталгично – традиции на пловдивските евреи в миналото“(2015 г.)
  • "Кладенец с игла не се копае" (2017 г.)
  • "Разпиляна броеница. Еврейски следи по пловдивските улици" (2019 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]