Източносибирска лайка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Източносибирска лайка
Характеристики
РъстМъжки: 55 – 63 см
Женски: 53 – 61 см[1]
Произход
Страна Русия
Класификация по МФК
Група5
Секция2
Стандарт305
Източносибирска лайка в Общомедия

Източносибирската лайка е руска порода куче. Използва се за лов на дивеч. Спада към групата на лайките

История на породата[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за породата датират от XIX век и са свързани с районите на Сибир и Далечния изток.

Първият временен стандарт е приет през 1949, а настоящият – през 1981.

Стандарт на породата[редактиране | редактиране на кода]

Общ вид[редактиране | редактиране на кода]

В сравнение със западносибирската лайка, източносибирската има по-голяма дължина на тялото, но по-неустойчив скелет.

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Уравновесен характер с добър усет за ориентация и ярко изразена ловна страст.

Предназначение на породата[редактиране | редактиране на кода]

Източносибирската лайка е ловно куче, използвано за лов на различен дребен и едър дивеч. Обхваща тези с ценна кожа като бялка, самур и стига до глухар, диво прасе, лос, рис и мечка. Това показва универсалността за лов на тези кучета.

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Марка СССР, 1988 г.

Клинообразна, с относително широк череп.

Шия[редактиране | редактиране на кода]

Мускулеста и силна.

Уши[редактиране | редактиране на кода]

Не много високо поставени, почти на равнището на очите. С триъгълна форма и заострени върхове.

Очи[редактиране | редактиране на кода]

По-скоро малки, желателно в кафяво или тъмнокафяво.

Крайници[редактиране | редактиране на кода]

Предните и задните крийници са прави и успоредно поставени, лапите имат почти кръгла форма.

Козина[редактиране | редактиране на кода]

Твърда и груба, на главата, около ушите и по крайниците по-къса, на торса удължена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]