Източносибирска лайка
Източносибирска лайка | |
Характеристики | |
---|---|
Ръст | Мъжки: 55 – 63 см Женски: 53 – 61 см[1] |
Произход | |
Страна | Русия |
Класификация по МФК | |
Група | 5 |
Секция | 2 |
Стандарт | 305 |
Източносибирска лайка в Общомедия |
Източносибирската лайка е руска порода куче. Използва се за лов на дивеч. Спада към групата на лайките
История на породата[редактиране | редактиране на кода]
Първите сведения за породата датират от XIX век и са свързани с районите на Сибир и Далечния изток.
Първият временен стандарт е приет през 1949, а настоящият – през 1981.
Стандарт на породата[редактиране | редактиране на кода]
Общ вид[редактиране | редактиране на кода]
В сравнение със западносибирската лайка, източносибирската има по-голяма дължина на тялото, но по-неустойчив скелет.
Характер[редактиране | редактиране на кода]
Уравновесен характер с добър усет за ориентация и ярко изразена ловна страст.
Предназначение на породата[редактиране | редактиране на кода]
Източносибирската лайка е ловно куче, използвано за лов на различен дребен и едър дивеч. Обхваща тези с ценна кожа като бялка, самур и стига до глухар, диво прасе, лос, рис и мечка. Това показва универсалността за лов на тези кучета.
Глава[редактиране | редактиране на кода]
Клинообразна, с относително широк череп.
Шия[редактиране | редактиране на кода]
Мускулеста и силна.
Уши[редактиране | редактиране на кода]
Не много високо поставени, почти на равнището на очите. С триъгълна форма и заострени върхове.
Очи[редактиране | редактиране на кода]
По-скоро малки, желателно в кафяво или тъмнокафяво.
Крайници[редактиране | редактиране на кода]
Предните и задните крийници са прави и успоредно поставени, лапите имат почти кръгла форма.
Козина[редактиране | редактиране на кода]
Твърда и груба, на главата, около ушите и по крайниците по-къса, на торса удължена.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|