Направо към съдържанието

Инактивирана противобясна ваксина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инактивираната противобясна ваксина е от типа „убита“ ваксина. В 1 имунизационна доза (0.5 ml) се съдържа антиген, създаващ защитен титър най-малко 2,5 МЕ, произведен от ваксинален щам PM/VVI 389-1503-3, култивиран на клетъчна линия VERO и инактивиран с бета-пропиолактон.

Прилага се за лечение и профилактична имунизация против бяс при хора и всички други видове бозайници.

Странични реакции и усложнения

[редактиране | редактиране на кода]

Зачервяване и лек инфилтрат на мястото на инжектирането. Много рядка е температурна реакция.

Лекарствени взаимодействия

[редактиране | редактиране на кода]

По време на имунизация и 2 месеца след нея не трябва да се провеждат други ваксинации, а терапия с кортикостероиди и имуносупресори може да доведе до неефективност. В тези случаи се определя титърът на неутрализираните тела.

При ухапване от болно животно или при съмнение за такова не се спазват общите противопоказания за ваксините поради опасността от стопроцентов летален изход при положителна находка за бяс.

Прилага се подкожно или мускулно, като при профилактиката се прилагат 2 инжекции по 0.5 ml с интервал от 1 месец. Реимунизацията се прави след 1 година еднократно и след това на всеки три години. Препоръчителна е за хора, работещи в горското стопанство. Разтворената ваксина се използва веднага.

Пълният курс на лечебната имунизация е от 5 инжекции по 0.5 ml на 0 ден – при оказване на медицинската помощ, на 3, 7, 14 и 30-ия ден. Желателна е допълнителна доза на 90-ия ден.

Сходни препарати се прилагат при кучета и други животни за профилактика един път годишно, за лечение – по описаната схема.

Хладилен режим от +2 до +8 градуса. Срок на годност 3 години.

  • Справочник на лекарствени средства, ИК „Медицина и физкултура“, С. ISBN 954-420-167-Х