Интерфаза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Интерфаза е период, през който клетката изпълнява основните си физиологични функции, нараства и се подготвя за делене. Това а най-продължителната фаза от клетъчния цикъл и по време на нея усилено се синтезират белтъци, рибонуклеинови киселини и вещества, богати на енергия (АТФ). Така клетката увеличава клетъчната си маса и се запасява с енергия. Най-същественото в подготовката на клетката за делене е удвояването на наследствения материал, т.е. репликацията на ДНК. По време на интерфазата, хроматинът не е кондензиран в хромозоми, което способства за активното транскрибиране на информацията му за извършване на основните функции на клетката.

Периоди на интерфазата[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на интерфазата може да се раздели на три периода:[1]

  • Пресинтетичен (G1) – клетката функционира нормално и нараства. Синтезира се голямо количество протеини и се увеличава броя на органелите.
  • Синтетичен (S) – извършва се репликация и удвояване на ДНК
  • Постсинтетичен (G2) – клетката възобновява растежа си и се подготвя за делене. Митохондриите и хлоропластите (при растенията) се умножават.

При диференцираните клетки, които повече не се делят, може да има и период на покой (G0). Той представлява или самостоятелен период, или просто удължен пресинтетичен период.

Съкратените названия на подфазите произтичат от английските названия Gap – „помеждутък“ и Synthesis – „синтез“.

Времетраенето на интерфазата и нейните подфази варира според вида клетка и вида организъм. Повечето клетки на бозайниците прекарват около 20 ч. в интерфаза, което възлиза на около 90% от пълния им клетъчен цикъл.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Георги, Чакалова, Елена. Анатомия и морфология на растенията. София, 2000. ISBN 954070443X.
  2. Mader, S.. Biology 9th Ed.. Boston, MA, USA, McGraw Hill Higher Education, 2007. ISBN 9780073258393.