Испанско модернистично движение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Испанското модернистично движение (Modernismo, Movimiento literario modernistico) е испаноезично литературно движение от късния 19-ти и ранния 20 век, започнато в края на 1880-те години от никарагуанския поет Рубен Дарио и първоначално въведено след публикацията на неговата книга със стихотворения и къси истории “Синьо” от 1888 (“Azul” 1888; “Blue”). Движението няма проявен манифест или организационни принципи, но произхожда от реакция срещу литературния натурализъм на Емил Зола и срещу широкото буржоазно подчинение към материализма на Западното общество.

Поетите от модернистичното движение използват свободен стих и сетивна образност, за да изразят техните собствени високо индивидуални духовни ценности. Повлияни са от френските символисти и парнасисти (Parnassians) в използването на смели, сърцати и дръзки метафори и иновационни стихотворни стъпки. Основните членове на движението, освен Дарио, са поетите Антонио Мачадо и Хуан Рамон Хименес (Juan Ramón Jiménez) и романистът Рамон дел Вайе Инклан (Ramón del Valle Inclán).

Първата фаза на модернизма е маркирана от основаването на периодичното издание на “La Revista Azul (1894–96)” – “Синьото списание” в Мексико. През това време Дарио пътува много, като подпомага модернизма в Испания с престоите си през 1892 и 1898 и в същото време обикаля из цяла Латинска Америка. Второ важно модернистично издание “La Revista Moderna (1898–1911)” – “Модерното списание (1898 1911)” е също създадено в Мексико.

Испанският модернизъм като движение завършва към 1920, но неговото влияние остава добре изразено и през 20 век както в поезията, така и в прозата на испански език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Превод от Encyclopaedia Britannica (www.britannica.com)