Йохан Фридрих Хуго фон Далберг

Йохан Фридрих Хуго фон Далберг
германски фрайхер, духовник, пианист, музикален писател и композитор
Далберг като студент в Гьотинген (1778)
Роден	17 май 1760 г. Кобленц, Курфюрство Трир
Починал	26 юли 1812 г. Ашафенбург, Кралство Бавария
Семейство
Баща	Франц Хайнрих Кемерер фон Вормс
Други роднини	Карл Теодор фон Далберг Мариана фон Далберг Волфганг Хериберт фон Далберг Емерих Йозеф фон Далберг
Йохан Фридрих Хуго фон Далберг в Общомедия

Йохан Фридрих Хуго Непомук Екберт Кемерер фон Вормс-Далберг (на немски: Johann Friedrich Hugo Nepomuk Eckenbert Cämmerer von Worms/von Dalberg; * 17 май 1760 в Майнц; † 26 юли 1812 в Ашафенбург) е фрайхер на Далберг, духовник, домхер в Трир, Шпайер и Вормс, таен съветник в Курфюрство Трир, пианист, музикален писател и композитор.

Той е третият син (от 12 деца) на Франц Хайнрих Кемерер фон Вормс/Далберг (1716 – 1776) и графиня Мария София Анна фон и цу Елтц-Кемпених, нар. Фауст фон Щромберг (1722 – 1763), дъщеря на граф Карл Антон Ернст Дамиан Хайнрих фон и цу Елтц-Кемпених (1671 – 1736) и фрайин Хелена Катарина Вамболт фон Умщат (1680 – 1763). Брат е на Карл Теодор фон Далберг (1744 – 1817), архиепископ и курфюрст на Майнц, Волфганг Хериберт Кемерер фон Вормс-Далберг (1750 – 1806), държавен министър.

Йохан Фридрих Хуго фон Далберг е през 1769 г. на служба в катедралния капител на Трир, през 1770 г. във Вормс. От 1772 до 1774 г. той следва в Ерфурт. През 1776 г. е приет в „академията на науките“ в Ерфурт. През 1777 г. той следва право в Гьотинген. През 1783 г. е помазан за субдякон от вай-епископа на Шпайер Йохан Андреас Зелман. През 1784 г. е помазан за дякон от вай-епископа на Трир Йохан Николаус Хонтхайм и същата година става домхер в катедралния капител на Трир. През 1787 г. той е в катедралните манастири на Вормс и 1794 г. в Шпайер. Той става председател на училищната комисия в Курфюрство Трир и президент от 1785 г. От 1787 до 1798 г. е научен ръководител на „Епископския свещенически семинар“. Той става таен съветник в Курфюрство Трир. До 1812 г. той е частен учен, прави дълги пътувания, има контакти с Брентано, Хердер. В Лондон са издадени някои от неговите композиции и е представена неговата кантата “The dying Christian“.

Той е масон и илюминат.

Произведения

• Blicke eines Tonkünstlers in die Musik der Geister. Mannheim 1787.
• Vom Erfinden und Bilden. Frankfurt 1791.
• Untersuchungen über den Ursprung der Harmonie und ihre allmählige Ausbildung. Erfurt 1801
• Über die Musik der Indier. a. d. Engl. des William Jones. Erfurt 1802.
• Über die Rechtschaffenheit. Erfurt 1776.
• Ariston oder über die Wirksamkeit der peinlichen Strafgesezze: Ein Dialog. Keyser, Erfurt 1782, urn:nbn:de:bvb:12-bsb10395985-5.
• Eine Rede über gesetzliche Ordnung. Frankfurt am Main 1789.
• Gita-Govinda oder die Gesänge Jayadeva's, eines altindischen Dichters. Aus dem Sanskrit ins Englische, aus diesem ins Deutsche übersetzt mit Erläuterungen von F. H. von Dalberg. Verlag Beyer & Maring, Erfurt 1802.
• Geschichte einer Drusen-Familie. Frankfurt 1808.
• Scheik Mohammed Fani's Dabistan: oder von der Religion der ältesten Parsen. Aschaffenburg 1809.
• Die Aeolsharfe. Ein allegorischer Traum. Beyer und Maring, Erfurt 1801.
• Betrachtung über die leidende Kraft d. Menschen, 1786.
• Betrachtung eines Tonkünstlers in die Musik der Geister, 1787.
• Über die Musik der Indier, 1802.
• Gito Govinda“. Übersetzung, 1802.

Музикални творби

• 5 opere di musica sacra
• Lieder, dedicate alla Principessa von der Pfalz-Zweibrücken (3 vol., ed. Mannheim, 1790)
• 6 canzoni, con accompagnemento di pianoforte (ed. 1790)
• 3 English Songs and a Glee, op. 15 (ed. London, 1795)
• 12 Lieder (ed. Erfurt, 1799)
• 12 Lieder (ed. Bonn, 1799)
• 6 Romances française, op. 21 (ed. Bonn, 1803 – 1804)
• Deutsche Lieder, op. 25 (2 vol., ed. Bonn, 1806)

• 3 Sonate op. 2 (ed. Mannheim, prima del 1785)
• Sonate a 4 mani (ed. Augsburg, 1790)
• Grande Sonata a 4 mani (ed. Mainz, 1792)
• 3 Sonate op. 9 (ed. Offenbach, 1794
• Variazioni a 4 mani op. 18 (ed. Mainz, dopo il 1800)
• Sonate pour piano à 5 mains, op. 19 (ed. Bonn, 1803)
• 2 Sonate per piano, op. 23 (ed. Bonn, 1804 – 1805)
• Sonata per piano a 4 mains, op. 24 (ed. Bonn, 1805)
• Fantasia per piano a 4 mains, op. 26 (ed. Offenbach, 1805 – 1806)
• 3 Polonaises pour piano à 4 mains, op. 28 n. 3 (ed. Mainz, dopo il 1806)

• 3 Sonate per clavicembalo o pianoforte e violino, op. 1 (ed. Mannheim, prima del 1784)
• 3 Sonate per pianoforte e violino (ed. Mainz, prima del 1785)
• Quartetto per pianoforte, oboe, corno (o clarinetto) e fagotto (o pianoforte e Trio d'archi), op. 25 (ed. Offenbach, 1805 – 1806)
• Trio con pianoforte, op. 26 (ed. Mainz, dopo il 1806)
• Sonata per pianoforte e violino, op. 28 (ed. Offenbach, 1810 – 1812)

Литература

• Leopold von Eltester: ADB:Dalberg, Friedrich Hugo Freiherr von. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 703.
• Karl Michael Komma: Dalberg, Johann Friedrich Hugo Nepomuk Eckenbrecht von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 488 f.
• Michael Embach: Briefe Dalbergs an Zeitgenossen. In: Volker Gallé und Michael Embach (Hrsg.): Fritz von Dalberg zum 200. Todestag. Vom Erfinden und Bilden. Worms-Verlag, Worms 2012. ISBN 978-3-936118-87-2, S. 29 – 46.
• Karl Michael Komma: Dalberg, Friedrich Hugo von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 488 f.
• Michael Embach: Dalbergs „Geschichte einer Drusenfamilie“. In: Volker Gallé und Michael Embach (Hrsg.): Fritz von Dalberg zum 200. Todestag. Vom Erfinden und Bilden. Worms-Verlag, Worms 2012. ISBN 978-3-936118-87-2, S. 47 – 57.
• Johannes Bollinger: 100 Familien der Kämmerer von Worms und der Herren von Dalberg. Bollinger, Worms-Herrnsheim 1989. Ohne ISBN.
• Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1988 565

Външни препратки

• Johann Friedrich Hugo von Dalberg, Deutschen Digitalen Bibliothek, deutsche-digitale-bibliothek.de
• Dalberg, Johann Friedrich Hugo von / 1760 – 1812 Архив на оригинала от 2021-05-08 в Wayback Machine., Rheinland-Pfälzischen Personendatenbank, rpb.lbz-rlp.de