Калайдисване

Калайдисване на съдове

Калайдисване се нарича покриването на метални предмети със слой от калай. Калаят е устойчив на ръжда, безвреден е за хранителните продукти, включително при нагряване, и се споява лесно.

Обикновено се калайдисват предмети от стомана, мед и медни сплави.

Горещо калайдисване

При този метод предметите, които трябва да се калайдисат, след подходяща обработка се потапят във вана с разтопен калай. Калаят покрива повърхността на предметите, образувайки здрав слой. Този метод се използва широко в промишлеността и при домашни условия за калайдисване на медни проводници.

Чрез горещо калайдисване се произвежда бялата ламарина (калайдисана стоманена ламарина). С развитието на галванотехниката този метод се използва по-рядко.

При медните изделия горещото калайдисване има голямо предимство: образуването на легиращ слой на границата между медта и калая; този слой заздравява медта.

Калайдисване с калаена вана

Вана за калайдисване с потапяне

Калайдисването (спояването) с калаена вана служи за промишлени и любителски цели. За целта се използва вана с нискотемпературен припой.

Процедура

Преди калайдисване или спояване предметите се омокрят с флюс. След това се потапят в разтопения припой за кратко — от две до дванайсет секунди. След изваждането се охлаждат за няколко секунди, за да се получи гладко покритие. Температурата на ваната се настройва по температурата на топене на припоя и другите материали. Например при спояване или калайдисване на емайлиран проводник е нужна висока температура, за да се стопи изолацията на проводника.

Ако температурата се покачи твърде много, стопеният калай разтваря медта, затова при тънки проводници може да се разтворят напълно. За да се предотврати това, калайдисването (спояването) се извършва възможно най-бързо и се добавят подходящи съставки към калая.

Вани за калайдисване

Поради голямата агресивност на разтопения калай към металите има специални изисквания към материалите, от които се изработват ваните за горещо калайдисване. Използват се различни покрития като титан и съединенията му, високотемпературни бои, специални сплави и др.

Галванично калайдисване

При галваничното калайдисване детайлите след подходяща обработка на повърхността се потапят в калаен електролит. При включването на електрическо напрежение се образува калаено покритие на повърхността на предмета. По този метод може да се получат много тънки покрития (с дебелина няколко микрона), така разходът на калай е много малък. Методът има голямо значение за производството на бяла ламарина за хранително–вкусовата промишленост и за електронната промишленост (медни контакти, медни елементи и електронни елементи).

За електронната промишленост е важно свойството на чистия калай да образува дълги фини кристални структури с дължина над 100 микрона (Whiskerbildung). Тези кристали представляват голяма опасност за електронните елементи поради малките размери между проводящите шини (възниква опасност от късо съединение).

Галваничното и горещото калайдисване могат да се съчетават.

Химическо калайдисване

Чрез използване на химически разтвори на калаени соли е възможно калайдисване на медни повърхности без нагряване и електричество. Процедурата не изисква специално оборудване, затова е приложима и в домашни условия. Получава се много гладко и тънко покритие (с дебелина няколко микрона).

Области на използване

Калайдисването се прилага в бита, в консервната промишленост, електротехниката, електрониката и др.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата verzinnen в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​