Каракачански кон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кон.

Ареал на разпространение на каракачанския кон

Каракачански кон е една от най-примитивните породи български коне.

История[редактиране | редактиране на кода]

Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Това се дължи на консервативните животновъдни традиции на каракачаните. Специфична черта за породата е близкородственото размножаване. Каракачаните използват конете като транспортно средство, с които пренасят цялата си покъщнина през сезонните си миграции от летните пасища към зимните и обратно. Единствената храна за конете се осигурява чрез пашата. Конете, които не са използвани в момента от хората, остават през цялата година високо в планината на групички и в табуни, като сами се грижат за себе си. Дори и през студените зими те намират храна и се защитават от хищници. По този начин качествата на породата се подобряват с помощта и на естествен отбор. В миналото всяко каракачанско семейство е притежавало по 50 – 100 коня. След 1940 г. тази бройка драстично спада на 10 – 15 животни. През 1957 – 1958 г. правителството отнема конете от каракачаните. Поради това, че те са изключително примитивни, не намират приложение в държавните стопанства и броят им бързо намалява. През 2001 г. Българско дружество за опазване на биологичното разнообразие СЕМПЕРВИВА сформира развъдна група каракачански коне в рамките на проекта „Опазване на каракачанската овца, каракачанският кон и каракачанското куче – едни от най-старите породи в Европа“. Животните се отглеждат в Център за редки породи в с. Влахи.

От 2009 г. лиценз за селекционна работа с породата притежава „Асоциацията за редки местни-автохтонни породи в България“ (АРМАПБ).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Каракачанските коне днес са рядка порода, чиито представители се срещат в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Използват се за пренасяне на дървен материал върху товарни седла от гората до селищата.

Към 2008 г. според официални данни на МЗХ популацията на породата е наброявала 870 броя. Това е неправилно увеличен брой, към който са вписвани непородисти коне и кръстоски. Реалният брой за 2008 г. е 250 коня.

Рисков статус – застрашена от изчезване.

Описание и характеристика на породата[редактиране | редактиране на кода]

Каракачанските коне са издръжливи, невзискателни и с дребен ръст. Височината при холката е едва 128 см. Цветът на космената покривка е кестеняв, сив, черен. Имат добра мускулатура и широко чело, шията е къса и замускулена, гърбът е широк. Гръдният кош е дълбок и широк. Краката са сухи и силни, а копитата са изключително здрави. Честа практика е конете да работят без подкови.

Каракачанските коне са невероятно силни и издръжливи, имат перфектни работни качества. Използват се за езда и пренасяне на товари. Характерен за тях е буйният темперамент, голяма работоспособност и привързаността към стопанина.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Породи селскостопански животни в България“, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, 2008 г. стр. 122

Източници[редактиране | редактиране на кода]