Карл фон Мартиус
Карл Фридрих Филип фон Мартиус (на немски Carl Friedrich Philipp von Martius) (17 април 1794, Ерланген - 13 декември 1868, Мюнхен) немски ботаник и етнограф, изследовател на Южна Америка.
През 1817 в свитата на австрийската ерцхерцогиня, съпруга на наследника на португало-бразилския престол, пристига т.н. Австро-баварска научна експедиция, като двама от нейните участници Карл фон Мартиус и Йохан фон Спикс внасят значителен принос в изучаването на вътрешността на Бразилия. През 1817-1818 двамата заедно изследват района между река Сан Франсиско на запад и Атлантическия океан на изток, от Ору Прету в южния край на Серра ду Еспинясу до Жуазейру в долното течение на Сан Франсиско. Пресичат реката и достигат на запад до вододела между реките Сан Франсиско и Токантинс – Серра Жерал ди Гояс (884 м). Завиват на изток и достигат до град Салвадор. От там продължават на северозапад и достигат до Сан Луис, като по пътя пресичат реките Сан Франсиско и Паранаиба. По време на своето пътешествие Спикс и Мартиус преминават през вече посетени многократно преди тях от различни пътешественици и не стават първооткриватели, но те се явяват първите широкообразовани специалисти, изследвали географията, флората и фауната на посетените райони.
От юли 1819 до юни 1820 двамата работят в друга почни незаселена и неизследвана от естественоисторическа гледна точка област - Амазонската низина. Изкачват се по Амазонка от устието ѝ до селището Ега и там се разделят: Спикс продължава плаването нагоре по Амазонка до устието на десния ѝ приток река Жавари; Мартиус се изкачва по река Жапура (Какета) до праговете Араракуара (). След това двамата отново се срещат при Ега, като на обратния път надолу по Амазонка изследват долните течения на реките Рио Негро (до 1º ю.ш.) и Мадейра. Покрай левия, северен бряг на Амазонка, откриват най-южните възвишения на Гвианската планинска земя.
О тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 6500 растения, 2700 насекоми, 85 млекопитаещи, 350 птици, 150 земноводни и 116 риби. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зооложки музей в Мюнхен. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.
Поради ранната смърт на Спикс на 13 май 1826 Мартиус довършва започнатите от него научни трудове, касаещи експедицията им в Бразилия и в периода 1823-1831 излиза от печат тритомния им труд (третия том е написан самостоятелно от Мартиус) "Reise in Brasilien", B= 1-3, München, 1823-1831 (в превод "Пътешествия в Бразилия").
След завръщането си от Бразилия Мартиус е назначен за главен ботаник в ботаническата градина на Мюнхен. От 1826 г. става професор по ботаника в Мюнхенския университет. През 1832 г. е назначен за директор на ботаническата градина, в която успява да събере над 300 хил. екземпляра растения, представляващи 65 хил. вида от цял свят. Хербария съхраняван в ботаническата градина е един от най-големите в света. През 1870 г. след смъртта на Мартиус хербария е пренесен в Белгия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 372-374. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carl Friedrich Philipp von Martius“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
