Карл фон Мартиус

Карл Фридрих Филип фон Мартиус

Маршрутът на Мартиус и Спикс по Южна америка през 1817-1820

Карл Фридрих Филип фон Мартиус (на немски Carl Friedrich Philipp von Martius) (17 април 1794, Ерланген - 13 декември 1868, Мюнхен) немски ботаник и етнограф, изследовател на Южна Америка.

През 1817 в свитата на австрийската ерцхерцогиня, съпруга на наследника на португало-бразилския престол, пристига т.н. Австро-баварска научна експедиция, като двама от нейните участници Карл фон Мартиус и Йохан фон Спикс внасят значителен принос в изучаването на вътрешността на Бразилия. През 1817-1818 двамата заедно изследват района между река Сан Франсиско на запад и Атлантическия океан на изток, от Ору Прету в южния край на Серра ду Еспинясу до Жуазейру в долното течение на Сан Франсиско. Пресичат реката и достигат на запад до вододела между реките Сан Франсиско и Токантинс – Серра Жерал ди Гояс (884 м). Завиват на изток и достигат до град Салвадор. От там продължават на северозапад и достигат до Сан Луис, като по пътя пресичат реките Сан Франсиско и Паранаиба. По време на своето пътешествие Спикс и Мартиус преминават през вече посетени многократно преди тях от различни пътешественици и не стават първооткриватели, но те се явяват първите широкообразовани специалисти, изследвали географията, флората и фауната на посетените райони.

От юли 1819 до юни 1820 двамата работят в друга почни незаселена и неизследвана от естественоисторическа гледна точка област - Амазонската низина. Изкачват се по Амазонка от устието ѝ до селището Ега и там се разделят: Спикс продължава плаването нагоре по Амазонка до устието на десния ѝ приток река Жавари; Мартиус се изкачва по река Жапура (Какета) до праговете Араракуара (0°36′ ю. ш. 72°24′ з. д.0.6° ю. ш. 72.4° з. д.-0.6, -72.4). След това двамата отново се срещат при Ега, като на обратния път надолу по Амазонка изследват долните течения на реките Рио Негро (до 1º ю.ш.) и Мадейра. Покрай левия, северен бряг на Амазонка, откриват най-южните възвишения на Гвианската планинска земя.

О тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 6500 растения, 2700 насекоми, 85 млекопитаещи, 350 птици, 150 земноводни и 116 риби. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зооложки музей в Мюнхен. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.

Поради ранната смърт на Спикс на 13 май 1826 Мартиус довършва започнатите от него научни трудове, касаещи експедицията им в Бразилия и в периода 1823-1831 излиза от печат тритомния им труд (третия том е написан самостоятелно от Мартиус) "Reise in Brasilien", B= 1-3, München, 1823-1831 (в превод "Пътешествия в Бразилия").

След завръщането си от Бразилия Мартиус е назначен за главен ботаник в ботаническата градина на Мюнхен. От 1826 г. става професор по ботаника в Мюнхенския университет. През 1832 г. е назначен за директор на ботаническата градина, в която успява да събере над 300 хил. екземпляра растения, представляващи 65 хил. вида от цял свят. Хербария съхраняван в ботаническата градина е един от най-големите в света. През 1870 г. след смъртта на Мартиус хербария е пренесен в Белгия.

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 372-374. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carl Friedrich Philipp von Martius“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.