Карл фон Мартиус
|
Карл фон Мартиус Carl Friedrich Philipp von Martius |
|
|---|---|
| германски изследовател | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Националност |
 Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Ботаника, етнография |
| Образование | Университет „Фридрих-Александър“ в Ерланген |
| Работил в | Мюнхенски университет |
| Карл фон Мартиус в Общомедия | |
Карл Фридрих Филип фон Мартиус (на немски: Carl Friedrich Philipp von Martius) е германски ботаник и етнограф, изследовател на Южна Америка.
Съдържание
Ранни години (1794 – 1817)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 април 1794 година в Ерланген, Германия, в семейството на професор Ернст Мартиус. През 1814 получава докторска степен по ботаника от Университет „Фридрих-Александър“ в Ерланген. През 1817 заедно с Йохан фон Спикс са изпратени от Максимилиан I Йозеф, кралят на Бавария, да изследват Бразилия. Те се присъединяват към т.н. Австро-баварска научна експедиция.
Изследователска дейност (1817 – 1820)[редактиране | редактиране на кода]
През 1817 – 1818 двамата с Хохан фон Спикс заедно изследват района между река Сао Франсиско на запад и Атлантическия океан на изток, от Ору Прету в южния край на Серра ду Еспинясу до Жуазейру в долното течение на Сао Франсиско. Пресичат реката и достигат на запад до вододела между реките Сао Франсиско и Токантинс – Серра Жерал ди Гояс (884 м). Завиват на изток и достигат до град Салвадор. От там продължават на северозапад и достигат до Сан Луис, като по пътя пресичат реките Сао Франсиско и Паранаиба.
По време на своето пътешествие Спикс и Мартиус преминават през вече посетени и изследвани райони от различни пътешественици и не стават първооткриватели, но стават първите широко образовани специалисти, които изучават географията, флората и фауната на широката източна полоса на Бразилската планинска земя, главно басейна на река Сао Франсиско.
От юли 1819 до юни 1820 двамата работят в друга почти ненаселена и неизследвана от естественоисторическа гледна точка област – Амазонската низина. Изкачват се по Амазонка от устието ѝ до селището Ега и там се разделят: Спикс продължава плаването нагоре по Амазонка до устието на десния ѝ приток река Жавари; Мартиус се изкачва по река Жапура (Какета) до праговете Араракуара (). След това двамата отново се срещат при Ега, като на обратния път надолу по Амазонка изследват долните течения на реките Рио Негро (до 1º ю.ш.) и Мадейра. Покрай левия, северен бряг на Амазонка, откриват най-южните възвишения на Гвианската планинска земя.
О тази експедиция двамата донасят в Германия колекции от 6500 растения, 2700 насекоми, 85 млекопитаещи, 350 птици, 150 земноводни и 116 риби. Те и сега съставляват основна част от колекциите на Държавния зооложки музей в Мюнхен. Многочислените колекции от етнографски материали сега се намират в етнографския музей в Мюнхен.
Поради ранната смърт на Спикс на 13 май 1826 г., Мартиус довършва започнатите от него научни трудове, касаещи експедицията им в Бразилия и в периода 1823 – 1831 излиза от печат тритомния им труд (третия том е написан самостоятелно от Мартиус) „Reise in Brasilien“, B= 1 – 3, München, 1823 – 1831 (в превод „Пътешествия в Бразилия“).
Следващи години (1821 – 1868)[редактиране | редактиране на кода]
След завръщането си от Бразилия Мартиус е назначен за главен ботаник в ботаническата градина на Мюнхен. От 1826 г. става професор по ботаника в Мюнхенския университет. През 1832 г. е назначен за директор на ботаническата градина, в която успява да събере над 300 хил. екземпляра растения, представляващи 65 хил. вида от цял свят. Хербария съхраняван в ботаническата градина е един от най-големите в света. През 1870 г. след смъртта на Мартиус хербария е пренесен в Белгия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
- ↑ а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 372 – 374.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carl Friedrich Philipp von Martius“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
|
