Катарина фон Цимерн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Катарина фон Цимерн, „Цимерска хроника“, Handschrift B
Паметник за Катарина фон Цимерн в манастир „Фраумюнстер“ от 2004
Последнаата къща на Катарина фон Цимерн в Цюрих

Катарина фон Цимерн (на немски: Katharina von Zimmern; * 1478 в Мескирх; † 17 август 1547 в Цюрих) от фамилията фон Цимерн е последната имперска абатиса на манастир „Фраумюнстер“ в Цюрих.

Тя е третата дъщеря на Йохан Вернер I фон Цимерн „Стари“ (1454 – 1495) и съпругата му Маргарета фон Йотинген († 1528), дъщеря на граф Вилхелм I фон Йотинген († 1467) и Беатриче дела Скала († 1466). Тя е леля на Фробен Кристоф фон Цимерн (1519 – 1566), авторът на „Цимерската хроника“, граф на Цимерн-Мескирх.

Фамилията ѝ бяга от Мескирх в Швейцария, след като баща ѝ през 1488 г. получава „имперска присъда“.

Катарина и сестра ѝ Анна ((* 1473; † 1517/1523) влизат ок. 1491 г. в манастир „Фраумюнстер“ в Цюрих. След две години на 18 години Катарина фон Цимерн става абатиса на манастира „Фраумюнстер“ в Цюрих. По времето на реформацията през края на 1524 г. тя дава абатството на град Цюрих и се омъжва за Еберхард фон Райшах († 11 октомври 1531 в битката при Капел).[1]

Еберхард и Катарина живеят първо в Шафхаузен, по-късно в Дисенхофен. През 1529 г. двойката, след амнистия, отива да живее обратно в Цюрих. Те имат най-малко две деца: син без име и дъщерята Анна, която се омъжва за Ханс Хайнрих фон Мандах, юнкер от Шафхаузен. Вероятно те имат още една дъщеря, омъжена за Винценц Шпигелберг.

След смъртта на нейния съпруг 1531 г. на бойното поле, Катарина живее в Цюрих. През 1536 г. тя се отказва след обезщетение от правото си да живее във „Фраумюнстеркомплекс“ и купува къщата „Бракен“, и 1540 г. къщата „Моренкопф“, Ноймаркт, Цюрих. През 1545 г. тя е наричана още абатиса. Тя се занимава със строителство и колекциониране на изкуство. Тя умира на 17 август 1547 г. на ок. 70 години. Нейното наследство отива на дъщеря ѝ Анна. Втората ѝ дъщеря има неуспешни претенции също за наследството.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Barbara Helbling: Zimmern, Katharina von. Швейцарски исторически лексикон.
  • Karl August Barack, Zimmersche Chronik. Nach der Ausgabe von Barack hrsg. von Paul Hermann. Hendel, Meersburg und Leipzig 1932 (4 Bde.), Nachdruck der Barackschen 2. Auflage
  • Hansmartin Decker-Hauff und Rudolf Seigel: Die Chronik der Grafen von Zimmern. Handschriften 580 und 581 der Fürstlich Fürstenbergischen Hofbibliothek Donaueschingen. 3 Bände. Sigmaringen, 1964 ff.
  • Irene Gysel und Barbara Helbling: Zürichs letzte Äbtissin. Katharina von Zimmern 1478 – 1547. NZZ-Verlag, Zürich 1999.
  • Regine Abegg: Spätgotische Stuben und Flachschnitzfriese aus dem Hof der Fraumünster-Äbtissin Katharina von Zimmern im Schweizerischen Landesmuseum, mit einem Beitrag von Rachel Kyncl: Analyse der Sprüche in den ehemaligen Räumlichkeiten der Äbtissin Katharina von Zimmern, (hrsg. vom Verein Katharina von Zimmern). Typoskript, Zürich 2008.
  • Casimir Bumiller, Bernhard Rüth und Edwin Ernst Weber: Mäzene, Sammler, Chronisten. Die Grafen von Zimmern und die Kultur des schwäbischen Adels. Belser Verlag, Stuttgart 2012.
  • Peter Niederhäuser und Dölf Wild: Das Fraumünster in Zürich. Von der Königsabtei zur Stadtkirche (Mitteilungen der Antiquarischen Gesellschaft in Zürich, Bd. 80). Chronos Verlag, Zürich 2012.
  • Peter Vogelsanger: Zürich und sein Fraumünster. Eine elfhundertjährige Geschichte (853 – 1956). NZZ Libro, Zürich 1994, ISBN 3-85823-515-6.
  • Holger Kruse: „Zimmern“. In: Lexikon des Mittelalters vol. 9, LexMA-Verlag, München 1998, ISBN 3-89659-909-7, 616 – 618
  • Erica Bastress-Dukehart: The Zimmern chronicle. Nobility, memory, and self-representation in sixteenth-century Germany. Ashgate, Aldershot 2002, ISBN 0-7546-0342-3 (Rezension)
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 83.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Katharina v.Zimmern, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]