Категория беседа:Медии

Средства за масова информация ?[редактиране на кода]

Предлагам категорията "Медии" да бъде преименувана на "Средства за масова информация". Ето моите доводи:

- Медиа или Медия (media) не е българска дума (според мен) и не означава, това, за което и тук е изпозвано. Едно от значенията на латински е носител. Прякото се използва в изкуството - медия е хартията, на която художника рисува.

- В английската Уикипедия има добро пояснение с многото значения на Media. От своя страна Mass Media е само едно от словообразуванията. В България, с навлизането на чуждици, се появи Мас-медии, което е по-правилно, а пък Медии е съкратената му, но доста неточна версия. Така или иначе, буквалния превод на Мас-медии е Средства за масова информация.

- Средства за масова информация е правилното (според мен) название на тези обществени и културни институти. Терминът се използва в Конституцията на Република България и в българското законодателство: http://www.google.bg/search?hl=bg&q=%22%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%22+site%3Awww.paragraf22.com&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8&meta=

- При думата медии има проблем с единственото число. Спора дали е правилно Медиа или Медия няма ясен отговор. Всъщност, търсейки още по темата, открих доста добър текст от Владко Мурдаров (Институт за български език): http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=21&WorkID=334&Level=2

Никой ли няма да обърне внимание на този въпрос ?

Ако не бъркам, още „по-правилното“ (макар и пак лъжливо) е „средства за масово осведомяване“. Но съм напълно съгласен, че медии за маси и за столове не е най-удачното. -- Златко ± ^{(беседа)} 16:41, 9 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Аз обръщам. Съгласен съм с всичко, казано до тук. --Емил Петков 16:42, 9 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Аз също съм напълно съгласен - Средства за масова информация или ако искате чуждица при всички положение масмедии, защото другото е лъжливо.--Мико Ставрев 17:51, 9 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Средства за масова информация. „Осведомяване“ ми стои архаично, „комуникация“ - неточно (предполага две страни на общуването, не една, както е в 99% от случаите с медии без начин за обратна връзка). „Медиа“ е зловеща измислица, която не понасям. „Телевизиа“? „Бегониа“? „Агониа“? Буах! --Neva 02:13, 10 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Имам на разположение известно количество литература по въпроса (и преводна и българска, и отпреди и след промените), така че за утре ще ви дам подробна справка за употребата на термините, както и за ед.ч. на "медии". Засега - без да го застъпвам като мнение, а само от диагоналното преглеждане - мога да кажа, че почти всички ги назовават "медии" (на някои места на равни ноги и с други фрази), а в една книга от 1974 са "средства за масова комуникация" (не "осведомяване"). Както и че мнозинството източници използват в ед.ч. "медия", а не "медиа". Надявам се ще имате търпението. --Spiritia 18:03, 9 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Справката...

Книга	Прев.	Бълг.	Основно използван термин	По-рядко използван синоним	Ед.ч.
Влъчко Кунчев, "Масови комуникации и личност", Наука и изкуство, 1974		+	средства за масова комуникация
Владимир Симеонов, "Журналистиката", София, 1999		+	медии	средства за масова комуникация / масови посредници	медиа
Елиезер Алфандари, "Медиите и властта", 2000, ИК Тилиа ISBN 954-717-156-9, ИБАН "Марин Дринов" ISBN 954-430-967-8		+	медии		медия
Роланд Буркарт, "Наука за комуникацията", превод Минка Златева, ИК ПИК, ВТ, 2000, ISBN 954-736-046-9	+		масмедии = средства за масова комуникация	медии	медия
Бойко Василев, "Утопии и антиутопии на новите медии", УИ на СУ, 2001		+	медии		медиа
Антъни Гидънс, "Социология", превод Ивайло Парчев, ИК Прозорец, 2003, ISBN 954-733-341-0	+		медии, масмедии
Михаел Кунчик, Астрид Ципфел "Въведение в науката за публицистика и комуникации", 1997	+		медии = средства за масова комуникация	масмедии	медия

...Коментари...

Когато е ползван "=", в дефиницията в този източник изрично е посочена взаимозаменяемостта на термините от двете страни на равенството. Когато е ползван "/" значи се срещат с една и съща честота, макар и изрично да не е указана взаимозаменяемостта.
Средства за масова информация срещнах само в една статия (Красен Стойчев, "За правната уредба на устройството и дейността на средствата за масова информация", от тома "Професионалната журналистика", ФЖМК - Фондация "Фридрих Еберт", София, 1996 - имам копие само на част от него), която правеше тълкувание на закона, но иначе като изключим заглавието, вътре фразата се срещаше само 1-2 пъти, а през цялото време се ползваха съответно печатни/електронни медии.
Средства за масово осведомяване не срещнах никъде.
За ед.ч.: въпреки че в посочените в таблицата източници ситуацията е 60/40 за "медия", в други източници (които в момента не съм цитирала, понеже не са дискутирали пряко въпроса за термина в мн.ч, но в които се среща ед.ч. на медии) се ползва изключително "медия".
Личен коментар: За мен най-сериозният източник тук е Роланд Буркарт, нищо че е преводен, преводачката му Минка Златева е сред доайените на журналистиката и теорията на МК в България. Другият сериозен източник са Кунчик и Ципфел, но в момента нямам информацията кой ги е превеждал на български.

... и лично мнение: Утвърденият термин и в ежедневието, и в голяма част от специализираната литература е "медии". Не мисля, че е повод за притеснение, че media в други езици има и смисъла "носител, посредник, среда"; на български ако вложите тоя смисъл едва ли ще събудите (първо) тази асоциация. Ако дискусията цели да се избегне чуждицата, разбирам, но май и всички смислени алтернативи съдържат чуждици. Иначе, ако везните наклонят към "средства за масова ххх", аз ще застъпя "средства за масова комуникация". (Източници за това бол, а веднага се сещам, че дори факултетът в СУ се нарича ФЖМК - факултет по журналистика и масова комуникация.) Колкото до ед.ч. на "медии", от текста на Мурдаров не разбрах на какво основание следва, че щом "От факта, че формата на думата за множествено число в латински завършва на а би следвало да се предполага, че тя трябва да се пише така [в единствено число] и в български." Аз съм твърдо за "я". --Spiritia 07:03, 10 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Това, че медии е утвърдения термин е безспорно, но все пак думата наистина има друго значение. Хората идват в Уикипедия, не за да прочетат само нещо общоприето, но и за да научат нещо ново. В този смисъл за медиа или медия (явно има езиков спор) трябва да има пояснителна страница. Горе споменах художниците, но ето друг пример: за медиа агенциите думата означава рекламен носител - радио, тв, вестници, списания, външна и вътрешна реклама, кино реклама, панаири и изложби, сувенири и брандинг, мобилна и интернет реклама. В една печатница (често работя и с такива) като кажеш медиа разбират вида хартия, на която печатат, и хич не им идва на ум радио или телевизия ... За горните примери мога да кажа, че всеки, бил той добър журналист или преподавател, може да напише книга и там да използва, който намери за добре термин. Нямаме представителна извадка от специализираната литература. Относно правилността на Средства за масова информация най-силния за мен аргумент е използването му в националното ни законодателство (виж линка). --Predavatel 08:47, 10 ноември 2006 (UTC)[отговор]

Подсещам, че тази страница е беседа за Категория:Медии, а не за статията Медии. В този смисъл всички възможни значения на думата трябва да се отразят в статията, а (по мое мнение, и в този случай) категорията следва да отразява най-разпространеното в обществото понятие. Казусът "медия / медиа" също не е за пояснителна страница - по-рядко употребяваната да стане пренасочваща към по-често употребяваната, или (още по-чисто) двете да пренасочват към "медии". (Като се има предвид колко обемна и спорна ще бъде една такава статия, и колко много време ще глътне в подготовка, аз поне засега не планирам да я отпочна.) --Spiritia 09:59, 10 ноември 2006 (UTC)[отговор]