Катя Беренс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катя Беренс
Katja Behrens
Катя Беренс през 2012 г.
Катя Беренс през 2012 г.
Родена 18 декември 1942[1] (76 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр книги за деца
Награди Награда Георге Конел (2002)
Уебсайт www.katja-behrens.de
Катя Беренс в Общомедия

Катя Беренс (на немски: Katja Behrens) е немска писателка и преводачка, автор на книги за деца.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Катя Беренс е родена в Берлин през 1942 г.

Като еврейка успява през 1943-1945 г. да се укрие в Австрия от преследванията на националсоциалистите.

През 1960 г.започва своята литературна дейност като преводачка на американски творби (между другото на Уилям Бъроуз и Хенри Милър).

От 1968 до 1970 г. живее в Израел. От 1973 г. работи като редактор в издателство, а от 1978 г. е писателка на свободна практика.

Член е на немския ПЕН-клуб, а от 2007 до 2009 г. – негова вицепрезидентка.

Днес Катя Беренс живее в Дармщат.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die weiße Frau, 1978
  • Jonas, 1981
  • Die dreizehnte Fee, Roman, 1983, 1994
  • Von einem Ort zum andern, 1987
  • Im Wasser tanzen, 1990
  • Salomo und die andern, 1993
  • Die Vagantin, 1997
  • Zorro – Im Jahr des Pferdes, 1999
  • "Alles Sehen kommt von der Seele". Die Lebensgeschichte der Helen Keller, 2001
  • Hathaway Jones, 2002
  • "Alles aus Liebe, sonst geht die Welt unter". Sechs Romantikerinnen und ihre Lebensgeschichten, 2006[2]
  • Roman von einem Feld, 2007
  • Der kleine Mausche aus Dessau. Moses Mendelssohns Reise nach Berlin im Jahre 1743, 2009
  • Der Raub des Bücherschatzes, 2012
  • Adam und das Volk der Bäume, 2013
  • Jaqui auf der Straße, In: Menschen und Masken. Literarische Begegnungen mit dem Maler Felix Nussbaum Hrsg. v. Jutta Sauer zu Klampen, 2016
  • Nachts, wenn Schatten aus dunklen Ecken kommen, 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978: Награда Ингеборг Бахман (стипендия)
  • 1978: Märkisches Stipendium für Literatur
  • 1982: Thaddäus-Troll-Preis
  • 1986: Stipendium der Villa Massimo
  • 1986: Gastprofessur an der Washington University, St. Louis
  • 1991: Gastprofessur am Dartmouth College, Hanover (New Hampshire)
  • 1992: Mainzer Stadtschreiber
  • 1996: Künstlerhaus Schloss Wiepersdorf
  • 2000: Premio internazionale „Lo Stellato“
  • 2002: Награда Георге Конел
  • 2002: Kinder- und Jugendbuchpreis LUCHS September
  • 2002: Eugen Viehof-Ehrengabe der Deutschen Schillerstiftung

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]