Катя Беренс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катя Беренс
Katja Behrens
Катя Беренс през 2012 г.
Катя Беренс през 2012 г.
Родена 18 декември 1942 г. (76 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр книги за деца
Награди Награда Георге Конел (2002)
Уебсайт www.katja-behrens.de
Катя Беренс в Общомедия

Катя Беренс (на немски: Katja Behrens) е немска писателка и преводачка, автор на книги за деца.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Катя Беренс е родена в Берлин през 1942 г.

Като еврейка успява през 1943-1945 г. да се укрие в Австрия от преследванията на националсоциалистите.

През 1960 г.започва своята литературна дейност като преводачка на американски творби (между другото на Уилям Бъроуз и Хенри Милър).

От 1968 до 1970 г. живее в Израел. От 1973 г. работи като редактор в издателство, а от 1978 г. е писателка на свободна практика.

Член е на немския ПЕН-клуб, а от 2007 до 2009 г. – негова вицепрезидентка.

Днес Катя Беренс живее в Дармщат.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die weiße Frau, 1978
  • Jonas, 1981
  • Die dreizehnte Fee, Roman, 1983, 1994
  • Von einem Ort zum andern, 1987
  • Im Wasser tanzen, 1990
  • Salomo und die andern, 1993
  • Die Vagantin, 1997
  • Zorro – Im Jahr des Pferdes, 1999
  • "Alles Sehen kommt von der Seele". Die Lebensgeschichte der Helen Keller, 2001
  • Hathaway Jones, 2002
  • "Alles aus Liebe, sonst geht die Welt unter". Sechs Romantikerinnen und ihre Lebensgeschichten, 2006[1]
  • Roman von einem Feld, 2007
  • Der kleine Mausche aus Dessau. Moses Mendelssohns Reise nach Berlin im Jahre 1743, 2009
  • Der Raub des Bücherschatzes, 2012
  • Adam und das Volk der Bäume, 2013
  • Jaqui auf der Straße, In: Menschen und Masken. Literarische Begegnungen mit dem Maler Felix Nussbaum Hrsg. v. Jutta Sauer zu Klampen, 2016
  • Nachts, wenn Schatten aus dunklen Ecken kommen, 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978: Награда Ингеборг Бахман (стипендия)
  • 1978: Märkisches Stipendium für Literatur
  • 1982: Thaddäus-Troll-Preis
  • 1986: Stipendium der Villa Massimo
  • 1986: Gastprofessur an der Washington University, St. Louis
  • 1991: Gastprofessur am Dartmouth College, Hanover (New Hampshire)
  • 1992: Mainzer Stadtschreiber
  • 1996: Künstlerhaus Schloss Wiepersdorf
  • 2000: Premio internazionale „Lo Stellato“
  • 2002: Награда Георге Конел
  • 2002: Kinder- und Jugendbuchpreis LUCHS September
  • 2002: Eugen Viehof-Ehrengabe der Deutschen Schillerstiftung

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]