Кетцалкоатъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Представата за Кетцалокоатъл на ацтеките.
Древноегипетската Таурт.
Картагенската Танит.

Кетцалко́атъл (лат. Quetzalcōātl — «пернатия змей»; [ketsaɬˈko.aːtɬ], исп. Quetzalcóatl) е на езика науатъл името на божество на Мезоамерика, впоследствие издигнато в главен бог в ацтекския пантеон, както и в този на другите по-развити индиански общества в района на Централна Америка.

Кетцалкоатъл е историческа личност. Кецал (кетсал, квезал) е неголяма птица с ярко-изумрудено оперение, което високо се ценяло в традиционните мезоамерикански култури. Кетцал е древен символ на свободолюбието, понеже тази птица не живее затворена в клетка.

В чест на най-големия представител на птичето семейство, ацтекският бог получава името кетцалкоатъл (лат. Quetzalcoatlus).

Корените на култа към Змея в Мезоамерика се крият в дълбоката древност. Първите култови птицеподобни змейове при мезоамериканските индианци се датират в периода 1150—500 пр.н.е. Змея олицетворявал земята и растителността в Теотиуакан (около 150 пр.н.е.), където започнал да се изобразява с перата на кетцал. Най-детайлните изображения на този култов хибрид са разкрити в храма на Кетцалкоатъл, построен около 200 г. пр.н.е. В последствие, хибридният култ става самостоятелен.

С течение на времето Кетцалкоатъл се слива с други мезоамерикански божества и променя свойствата им, като най-накрая става един от Боговете-създатели. Богът наа Теотиуакан се разпространява и сред маите, които го наричат К'ук'улкан.

В Шочикалко (700900) божеството започва да се инициира с властта, придобивайки човешки черти. С течение на времето, управляващите толтеките въздигат божеството като символа на властта. Толтеките свързали Кетцалкоатъл с своя бог Тецкатлипока (Тескатлипока), правейки го равен нему съперник и близнак. Стара индианска легенда разкрива, че този бог бил толкова грозен и с брада, че трябвало да носи бяла маска, за да прикрие грозотата си. В друга версия, а и в изображения по тази легенда, Кетцалкоатъл започнал да се изобразява като бял мъж с брада. Култът към Кетцалкоатъл включвал човешко жертвоприношение. По-нататък в развитието на култа, върховният бог на ацтеките — Кетцалкоатъл, бил победен от велик войн-човек. Кетцалкоатъл бил толкова опозорен от загубата, че сам струпал огромна клада, облякъл най-хубавите си доспехи и сам се запалил на кладата и изчезнал. По-нататъшните вярвания на ацтеките се основавали на мита, че някой ден (нещо като деня на Страшния съд в християнството) бог Кетцалкоатъл ще се завърне под формата на бял човек с огнена, изключително мощна пръчка (нещо като скиптър), с която щял да завладее цялата им империя.

Този всеобщ мезоамерикански индиански мит веднага станал известен на испанският завоевател и конкистадор Ернан Кортес. Благодарение и на тази легенда, ведно със суеверието на индианците, Кортес започнал бързо да завладява империята им, още повече, че Кортес с неговите хора на коне, въоръжени с огнестрелно оръжие, идеално се вписвали в бъдещите есхатологични представи на ацтеките и въобще на мезоамериканските индианци. Разбира се Кортес не могъл да приеме чудовищната гледна от стотици хиляди насъбрани човешки черепи във формата на пирамида. Съзрявайки ги, моментално и асоциативно ги свързал по християнски с описаните сходни ханаански в Стария завет - срещу които проповядвали още пророците.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]