Китайска пунктуация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Китайската пунктуация използва различен стил на пунктуационни отбелязвания, за разлика от европейските езици. Те стават част от писмения китайски език едва наскоро. Учените все пак анотират текстове със символи, наподобяващи модерните '。' и '、', за да определят точка или пауза съответно. Традиционната поезия и калиграфия остава в стил свободен от пунктуация.

Почти всички източно-азиатски пунктуационни знаци са по-големи от техните европейски съответстващи и заемат квадратната площ, която е същата като на йероглифите около тях. Такива пунктуационни знаци са наречени пълнодлъжни (fullwidth), в контраст с европейските, които са половин дължина (halfwidth).

Китайските йероглифи могат да бъдат изписвани хоризонтално или вертикално. Някои пунктуационни знаци се адаптират към промяната по отношение на посоката.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Част от китайската пунктуация е подобна на европейската, но леката разлика във формата променя предназначението на знака, например запетаята за изброяване (、).

Знак в парка Джухай. Ако възпроизведем изброяващите запетаи на български ще бъде преведен дума-по-дума така: „Стриктно забранено е да се берат цветя 、 листа 、плодове, да се изравят корени 、лечебни растения!“

Пунктуация взета от европейската, но с различна големина: