Колманскоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Колманскоп
Kolmanskop
Kolmannskuppe
— град-призрак —
Kolmannskuppe 02.jpg
Namibia relief location map.jpg
-26.7042° с. ш. 15.2317° и. д.
Колманскоп
Страна Флаг на Намибия Намибия
Регион Карас
Надм. височина 137 m
Население (1954) 0 души
Основаване 1905 г.
Колманскоп в Общомедия

Колманскоп (на африканс: Kolmanskop; на немски: Kolmannskuppe; букв. „Хълмът на Колман“) е град-призрак в Намибия. Разположен е в пустинята Намиб, на 10 km югоизточно от Людериц. Преди е бил много богато миньорско селище, а в днешно време е популярна туристическа дестинация.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръстен е на Джони Колман, който в началото на 20 век, докато транспортира стоки с каруцата си, е застигнат от пясъчна буря. Поради силата на бурята, Джони е принуден да изостави каруцата си в района на селището, което по-късно приема името на Колман.[1]

През 1908 г. железопътния работник Закариас Левала намира диамант в района на Колманскоп докато разчиства с лопата железницата от пясъка. Той го показва на началника си, който е бил убеден, че е диамант. Много скоро в Колманскоп се стичат много търсачи на бързо забогатяване. Близкото селище Людериц се е опразнил буквално за една нощ, а ловците на диаманти прииждали на тълпи в Колманскоп, където елмазите са ги чакали направо на повърхността на пясъка. Съществуват исторически фотографии на миньори, коленичещи с ръце в пясъка, търсейки диаманти.[1] През 1912 г. Колманскоп произвежда 11% от световното производство на диаманти.[2]

Градът е построен в типичен немски архитектурен стил, благодарение на огромното богатство на жителите му. Имало е болница с рентген, училище, плувен басейн, завод за сода, бална зала, театър, зала за боулинг и много други удобства. Златния си период Колманскоп изживява в началото на 1920-те, когато е дом на 350 немски колониалисти и 800 овамбо работници. През следващите години диамантеното находище е изчерпано, а нови залежи са открити на юг в Оранжемунд. Градът бързо запада, а жителите му го изоставят напълно през 1956 г.[2] Пустинята бързо затрупва до половина сградите в селището. То е отворено за туристи през 1980 г., като за посещението му е е нужно разрешение, което се дава на входа на града. Днес няколко сгради са реставрирани и има музей.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]