Конрад II фон Фрайзинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Konrad II фон Фрайзинг
Герб на епископите на Фрайзинг
Герб на вилдграфовете фон Даун

Конрад II фон Фрайзинг също Конрад II вилдграф фон Даун (на немски: Konrad II von Freising,; Konrad II Wildgraf von Dhaun; † 1279) е 27. епископ на Фрайзинг от 1258 до 1279 г.

Той е син на вилдграф (comites silvestres) Конрад II фон Кирбург-Даун (1194 – 1263) и съпругата му Гизела фон Саарбрюкен († сл. 1265), дъщеря на граф Симон II фон Саарбрюкен († 1207) и Лиутгард фон Лайнинген († сл. 1239).[1]. Трима от братята му също имат висши църковни служби. Герхард I († 1259) е архиепископ на Майнц (1251 – 1259), Хайнрих абат на абатство „Св. Максимин“ в Трир и Симон пропст на манастир Св. Мауритц в Майнц.

Роднина е на Хайнрих фон Лайнинген († 1272), канцлер на Свещената Римска империя, епископ на Шпайер.

Неговите племенници са: Емихо († 1311), епископ на Фрайзинг (1283 – 1311), Герхард домпропст на Фрайзинг, Хуго домкапитулар в Майнц и Фридрих († сл. 1310), провинцмайстор или велик приор на ордена на Тамплиерите за Горна Германия.[2]

Конрад е през 1228 г. домхер на Фрайзинг, 1232 г. също на Регенсбург и по-късно пропст на Изен. От капитела на катедралата той е избран през 1258 г. за последник на Конрад I фон Тьолц и Хоенбург († 18 януари 1258) за епископ на Фрайзинг и одобрен от архиепископа на Залцбург.

Неговият последник като епископ от 1279 г. е Фридрих фон Монталбан.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]