Константин Вагинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Вагинов
Портрет на Вагинов около 1920 година
Портрет на Вагинов около 1920 година
Роден 21 септември 1899 г.
Починал 26 април 1934 г. (34 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на СССР СССР
Активен период 1926-1933
Направление модернизъм
Константин Вагинов в Общомедия

Константин Константинович Вагинов (до 1915 г. Вагенгейм) е руски писател – поет и прозаик.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1899 г. в Петербург, в семейството на полковника от жандармерията от немски произход Константин Вагенгейм.

Участва в някои от най-известните петербургски литературни обединения през 20-те години на ХХ век като „Звучащата раковина“ и „Цеха на поетите“ на Николай Гумильов и „Островитяни“, близък е до ОБЕРИУ и Михаил Кузмин.

Умира на 24 април 1934 г., като оставя самобитна следа в руската поезия и проза от 20-те и 30-те години на ХХ век. Творчеството му, което не се преиздава след смъртта му по време на СССР, е преоткрито по време на „Перестройката“, като получава най-висока оценка от страна на критици и историци на руската литература и предизвиква повишен интерес сред руските читатели.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Кооперацията, в която Константин Вагинов живее през 1920—1934 г.
  • „Путешествие в хаос“. Пб., 1921
  • „Опыты соединения слов посредством ритма“. Л., Изд. писателей, 1931.
  • „Козлиная песнь“, роман. Л., Прибой, 1928.
  • „Труды и дни Свистонова“, роман. Л., Изд. писателей, 1929.
  • „Бамбочада“, роман. Л., Изд. писателей, 1931.
  • „Гарпагониада“, роман (1933, издаден за първи път през 1983)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]