Континентално подножие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Континенталното подножие е наименование на самостоятелна морфоструктура в преходната ивица между континенталния склон и абисалното дъно. характеризира се с изключителна динамичност на океанското дъно. Акумулативна хълмиста равнина със максимален наклон 2,5°, широчина до 600 км и дълбочина до 6000 м.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]