Короната на Руската империя или отново неуловимите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Короната на Руската империя или отново неуловимите
Корона Российской империи, или Снова неуловимые
РежисьориЕдмонд Кеосаян
СценаристиЕдмонд Кеосаян
Александър Червински
В ролитеМихаил Метьолкин
Виктор Косих
Василий Василиев
МузикаЯн Френкел
ОператорМихаил Ардабевски
Филмово студиоМосфилм
Премиера1971 г.
Времетраене134 мин. (2 епизода)
Страна СССР
Езикруски
Хронология
Новите приключения на неуловимите
Външни препратки
IMDb Allmovie

Короната на Руската империя или отново неуловимите(рус. Корона Российской империи или снова неуловимые) съветски двусериен приключенски игрален филм, продуциран в Мосфилм през 1971 г. от режисьора Едмонд Кеосаян. Последният филм от трилогията за Неуловимите отмъстители. Премиерата на филма е на 14 декември 1971 г. Според проучване на филмови критици, проведено от вестник „Съветска култура“, филмът е обявен за един от най-лошите, пуснати през 1971 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива през 1924 г. Главните герои служат в ОГПУ след гражданската война. Въпреки факта, че съветската власт безусловно победи, новият режим все още има непримирими врагове. Сред тях са "старите познайници" на главните герои - атаман Бурнаш, щабс-капитан Овечкин, полковник Кудасов и лейтенант Перов, които са в изгнание в Париж и разработват план за кражба от съветския музей на Великата императорска корона. Според основната легенда на заговорниците, короната е необходима за коронацията на новия суверен, чийто трон се претендира от двама луди, представящи се за членове на семейство Романови.

Ръководителят на похитителите, умен и предпазлив политик и авантюрист, французинът мосю Дюк, сключва споразумение с белите. Целта им е да откраднат короната, но вместо коронация, да я продадат на Америка. С това мосю Дюк планира да убие два заека с един изстрел. Плановете му включват обвинение на болшевишкия режим в присвояване на национална собственост с цел дискредитиране на съветската власт на международната арена.

За да отклони вниманието, Овечкин наема княз Наришкин, известен измамник и крадец, специализиран в кражба на дворцови скъпоценности. Овечкин успява, докато Бурнаш и Наришкин са били под строг надзор на чекистите, тихо да открадне короната и, криейки се в Одеските катакомби, да изчака кораба, на който се намират неговите съучастници. В разгара на операцията бившият шеф на контраразузнаването полковник Кудасов изпада от добре обмисления план, разгадавайки плана на Дюк. Той решава сам да продаде короната и да получи всички дивиденти, но ще го направи с помощта на двама глупави наследници, без да осъзнава, че Дюк, Перов и Овечкин вече имат съвсем различни планове. Въпреки всички интриги, "неуловимите" разрушават хитрите планове на мосю Дюк, печелят окончателна победа над най-злите си врагове и връщат короната в музея.

Край на разкриващата сюжета част.

Създатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Сценарий - Едмонд Кеосаян, Александър Червински
  • Режисьор Едмонд Кеосаян
  • Оператор - Михаил Ардабевски
  • Сценографи — Леван Шенгелия, Съвет Агоян
  • Композитор - Ян Френкел
  • Текстове - Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Емил Радов

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

  • Михаил Метелкин - Валерка Мещеряков
  • Виктор Косих - Данка Шчус
  • Василий Василиев - Яшка Циганков
  • Валентина Курдюкова - Ксанка Шчус
  • Иван Переверзев като Смирнов, началник на ОГПУ
  • Армен Джигарханян - Пьотр Сергеевич Овечкин, капитан на щаба
  • Владимир Ивашов - лейтенант Перов, адютант Кудасов
  • Владислав Стржелчик - княз Наришкин
  • Аркадий Толбузин като полковник Леополд Сергеевич Кудасов
  • Ефим Копелян като атаман Гнат Бурнаш

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]