Костно звукопредаване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Костното звукопредаване е предаване на звук към вътрешното ухо чрез костите на черепа.

Принцип и приложения[редактиране | редактиране на кода]

Костите на черепа предават ниските честоти по-добре от въздуха, поради което звученето на собстения глас се струва по-плътно и по-нисък отколкото околните го възприемат. И обратно записи на собствения глас се струват по-високи, от колкото сме свикнали.

Слухови апарати[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Хуго Бернсбек описва слухов апарт използваш предаване на звука по костите в патента си от 1923 г.[1].

Слуховите апарати работещи на този принцип целят компенсация на средното ухо.

Традиционните имплатанти (преобразувател) се закрепват посредством титанов винт след хирургическа интервенция. Той се поставя изцяло под кожата и получава сигнали от външен аудио процесор, поставен на главата и скрит под косата. Звукът се предава чрез костта директно към вътрешното ухо. Аудио процесорът превръща звуците в радиосигнал, който се препраща към имплантата. Имплатанта се включва от 2-4 седмици след хирургическата операция. Трудностите при имплантанта са обусловени от анатомичната геометрия, която поставя ограничение в големината на импламантата и на позицияата му, така че да позволи сигурна и кратка операция. До 2014 г. големината на имплатант с размери 15.5 мм диаметър и 6.4 мм височина позволява поставяне в 95% от случаите. Идеалното място се намира на 20 мм от ушния канал[2].

През 2013 г. се появява прототип на имплатант (преобразувател) под кожата зад ухото[3] премахващ нуждата от титановия вид, който може да доведе до инфекции.

Слушалки[редактиране | редактиране на кода]

Този принцип се прилага и при някои слушалки за масовия потребител.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]