Котаракът в чизми
| Котаракът в чизми или Котаракът наставник | |
| Le Maître chat ou le Chat botté | |
 Корица на първото ръкописно илюстрирано издание от 1695 г. | |
| Други имена | Котаракът наставник или Котаракът в чизми |
|---|---|
| Автор | Джовани Франческо Страпарола Шарл Перо |
| Първо издание |  Италия 1550 – 1553 г. Франция: ръкописно 1695 г.печатно 1697 |
| Издателство | Клод Барбин |
| Оригинален език | италиански (прототип); френски (оригинал) |
| Жанр | приказка |
| Котаракът в чизми или Котаракът наставник в Общомедия | |
Котаракът в чизми (друго заглавие: Котаракът наставник, или Котаракът в чизми) е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: „Детски и домашни приказки“.
В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив, съобразителен, целеустремен и изобретателен. Котаракът красноречиво измисля лъжи и помага на своя господар от бедняк да стане един от най-богатите в кралството мъже, да се ожени за принцесата и да стане господар на земите.
В приказката след смъртта си мелничар оставя на синовете си едно магаре, мелница и котарак. Тримата братя разделили наследството от баща си както се правило според по онова време: най-възрастният брат получава мелницата, средният брат получава магарето, а най-малкият – котарака.
Котаракът поискал чизми (ботуши) и след като хванал заек, го представил на краля от името на господаря си, когото представил като маркиз дьо Карабас – от турския „карабаш“ или „карабас“ („черна глава“). След това котаракът изпълнява същия номер с яребица. Накрая принцесата се заинтересувала от маркиз дьо Карабас.
.jpg)
За да се увери, че господарят му е облечен подходящо, котаракът инсценира негово падане в реката, карайки слугите на краля да му се притекат на помощ и да облекат младия мъж в изискани дрехи.
След това котаракът измамил селяните да повярват, че земите им принадлежат на маркиза.
Илюстрации от Гюстав Доре, XIX век
.jpg)
Резиденция на маркиза станал замъкът на един човекоядец, когото котаракът изял след като се превърнал в мишка.[1]
.jpg)
Благодарение на деловия нюх и хитростта на котарака, собственикът му получил всичко, за което младият мъж можел да мечтае: титла, уважението на краля, замък, богатство и любовта на красива принцеса.[2] Прототипи за някои от героите в сюжета били собствениците на замъка Уарон в долината на Лоара.[3]
Най-старата известна версия на приказката е „Щастливият Константино“ (на италиански: Costantino Fortunato) от сборника „Детски нощи“ (1550/53 г.) на италианския писател Джовани Франческо Страпарола (ок. 1480 — ок. 1557/1558).[1] Тук котката е преоблечена фея, която помага на господаря си, беден младеж на име Костантино, да се ожени за принцеса, като мами крал, лорд и много простолюдие.[4][5] По-ранна версия е написана от Джироламо Морлини, чиито истории Страпарола заимства за „Детски нощи“;[6] друга версия е публикувана през 1634 г. от Джамбатиста Базиле (15 февруари 1566 — 23 февруари 1632) под заглавието „Калиузо“. Най-популярната версия на приказката е написана на френски в края на 17 век от Шарл Перо (1628–1703), пенсиониран държавен служител и член на Френската академия.[7]
- Автори и издатели
Джовани Франческо Страпарола
Джамбатиста Базиле
Шарл Перо
Братя Вилхелм и Якоб Грим
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Энциклопедия литературных героев 1998.
- ↑ Черная Миля — слово о кошках[неработеща препратка]
- ↑ Замок Уарон — Сhateau d’Oiron (долина Луары) | "ПАРИЖ и РУССКАЯ ФРАНЦИЯ" Franco-Russe гид-путеводитель: история, музеи, экскурсии // www.paris1814.com. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2019. Посетен на 26 май 2025.
- ↑ W. G. Waters, The Mysterious Giovan Francesco Straparola, in Jack Zipes, a c. di, The Great Fairy Tale Tradition: From Straparola and Basile to the Brothers Grimm, p 877, ISBN 0-393-97636-X
- ↑ Angela Carter and the Fairy Tale. Wayne State University Press, 2001. с. 24.
- ↑ Opie Opie, с. 21.
- ↑ Brown 2007, с. 351
