Котленска овца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ареал на разпространение на котленската овца

Котленска овца е българска порода овце с предназначение добив на вълна, мляко и месо.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в Стара планина, разположени около град Котел. Името ѝ произлиза от град Котел, в района на който е създадена чрез народна селекция.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 910 индивида.

Рисков статус – застрашена от изчезване.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Овцете са дребни на ръст с приземно тяло. Главата е сравнително малка, нежна с прав профил и слабо зарунена. Тялото е добре зарунено. Опашката е дълга и достига до скакателните стави. Краката са тънки и здрави, а копитата са много здрави и подходящи за планински терен.

Руното е предимно полуотворено и пигментирано. Цветът е сиво-кафяв до черен. Вълната е груба.

Овцете са с тегло 31 – 32 kg, а кочовете 35 – 45 kg. Средният настриг на вълна е 1,8 – 2 kg при овцете и 3 – 3,5 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 100 – 120%. Средната млечност за доен период е 30 – 40 l.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, 2008 г. стр. 62