Кросинговър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Схема на извършване на кросинговър, Томас Морган, 1916 г.

Кросинговър представлява обмяна на съответни участъци между несестрински хроматиди на хомоложни хромозоми по време на мейоза[1].

По-дългите хромозоми се прекръстосват по-често. Вероятността за осъществяване на кросинговър зависи и от разстоянието между гените: колкото то е по-голямо, толкова и вероятността за кросинговър е по-голяма.

Мястото, където е протекъл кросинговер и в което майчините и бащините хромозоми оставт свързани се нарича хиазма.

Съществува мерна единица за определяне на разстоянието между гените. Тя се нарича „морганид“ в чест на Томас Морган. Един морганид е разстоянието, при което между два скачени гена се осъществява кросинговър с честота 1%. Измерването на разстоянието между гените въз основа на степента на скачването им се използва за изготвяне на т.нар. хромозомни (генетични) карти. Те показват последователността, в която са подредени гените по дължината на хромозомата.

По отношение на еволюцията на организмите кросинговърът има съществено значение. Благодарение на него се получават нови, различни от родителските, съчетания на гени в поколението, което може да доведе до увеличаване на приспособителните способности на потомците.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Биология и здравно образование – ЗП, учебник за 9 клас, Огнян Димитров и съавтори, 2001-2003 г., изд. „Булвест 2000”, София