Лингвистична типология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лингвистичната типология е подполе на лингвистиката, което изучава и класифицира езиците в зависимост от техните структурни и функционални характеристики. Целта ѝ е да опише и обясни общите свойства и структурното разнообразие на световните езици. Тя включва три поддисциплини: качествена типология, която се занимава с въпроса за сравняване на езиците и вариациите в тях, количествена типология, която се занимава с разпределението на структурните модели в световните езици и теоретична типология, която обяснява тези разпределения.

Качествена типология[редактиране | редактиране на кода]

Качествената типология развива напречно езиково жизнеспособни понятия или видове, които предвиждат рамка за описание и сравнение на отделните езици. Няколко примера са дадени по-долу.

Типологични системи[редактиране | редактиране на кода]

Подлог-глагол-допълнение[редактиране | редактиране на кода]

Един набор от видове отразява основния ред на подлог, глагол, и пряко допълнение в изречения:

Тези етикети обикновено се появяват съкратено "SVO" ("ПГД") и така нататък, и могат да бъдат наречени "типологии" на езиците, за които се отнасят.

Морфосинтактичен строй[редактиране | редактиране на кода]

Фонологична система[редактиране | редактиране на кода]

Количествена типология[редактиране | редактиране на кода]

Количествената типология се занимава с разпределението и съвместното наличие на структурни модели на езиците в света.

Теоретична типология[редактиране | редактиране на кода]