Линчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илюстрация 1858 г. от френския вестник Le Monde Illustré на изтезанията и екзекуцията на френския мисионер Огюст Шапделен в Китай чрез бавно нарязване

Линчи (на традиционен китайски: 凌遲, на опростен китайски: 凌迟) (транслитерира се също като лин чи или лен ч'е)), се превежда като смърт от хиляда разрязвания (на традиционен китайски: 殺千刀, на опростен китайски: 杀千刀), бавният процес, бавно настъпващата смърт или бавното разрязване.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Представлявало е форма на изтезание и екзекуция, която се е практикувала в Китай и Виетнам от около 900 г. сл. Хр. докато е забранено през 1905 г. Линчи се е използвало при особено тежки престъпления, като държавна измяна, серийни убийства, отцеубийство или убийство на господаря.

Изпълнявало се като смъртникът бива привързан за дървена рамка, обикновено на обществено място, след което малки парчета от плътта му почват да бъдат отрязвани. Тъй като методът не е кодифициран в нито един от действащите закони, то начините му за изпълнение са варирали. Генерално се счита, че се започва с порезни рани в областта на ръцете, краката и гръдния кош, последваща ампутация на крайниците, последвана или от обезглавяване, или от пробождане в сърцето. Ако престъплението е било по-леко, първият и единствен разрез е на врата, причинявайки почти мигновена и съответно милостива смърт.

Екзекуцията на Джоузеф Марчанд, Виетнам, 1835 г.

Историкът Джеймс Елкинс[1] смята, че винаги се е стигало до ампутации на крайниците, но че никога не се е стигало до „хиляди разрязвания“, тъй като жертвата доста бързо е изпадала в безсъзнание или дори смърт от кръвозагубата при нанасянето на по-сериозни порезни рани. По времето на династията Юан са се нанасяли сто разрязвания[2], но по времето на династията Мин има писмени документи за три хиляди разрязвания.[3][4] Процесът е описан като бърз, отнемащ не повече от петнадесет или двадесет минути.[5] Налични снимки[6]потвърждават това, тъй като броят и разположението на тълпата не се променя, докато броят рани се увеличава.

Цел[редактиране | редактиране на кода]

Целта е била наказанието да наказва на три равнища: публично унижение, мъчителна и бавно настъпваща смърт и наказание след смъртта.

Според принципите на Конфуций за цяо (xiào), разчленяването на тялото е непочтителна практика. Линчи нарушава този принцип. Също така, китайците са считали, че разчленяването на тялото води до това душата също да не е „цяла“ в духовния си живот в отвъдното.

В изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

В новелата Флашмен и драконът на Джордж Фрейзър, героят сър Хари Флашмен описва гледката на затворник, който е пристегнат с тънки жици, през които са провиснали парчета плът. Палачът отрязва провисналите парчета с остър бръснач.

В романа „Сън в алени покои“ на Цао Сюецин, героинята Уан Сифън споменава наказанието с поговорката „Човекът, осъден на смърт чрез хиляда разреза, би съборил и императора от коня му.“

В новелата „Пътешественикът“ на Гари Дженингс, палачът обяснява на главния герой – Марко Поло, че в кутия са поставени хиляда листчета. Тялото е разделено на 333 части, а всяка част е разделена на три парчета. Така например, ако извади листче с нарисуван пръст, ще отреже от съответният пръст първата фаланга; ако пак извади листче със същия пръст – втората фаланга, а третият път ще го ампутира изцяло. Така се получават 999 листчета, като хилядното листче било с милостива, мигновена смърт. Дженингс доукрасява историята с кървавия детайл, че ампутираните части, както и изтеклата кръв, биват давани на изтезаваният вместо храна и вода.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

Във филмът Завоевателят от 1956 г. трима от главните герои на няколко пъти са пред заплахата от „бавна смърт“, като за да е по-сензационно, отрязаните части ще бъдат давани на животни пред очите на изтезавания.

Линчи има и във филмите The Sand Pebbles (1966)[7], Carry On... Up the Khyber (1968)[8], Fled (1996)[9], A Chinese Torture Chamber Story 2 (1998)[10], Час пик 3 (2007)[11], сериалът на BBC Robin Hood (2006)[12], и краткият филм Assassin's Creed: Embers (2011)[13], както и в мангата „Deadman Wonderland[14]“.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Джон Зорн е създал парчето Лен Ч'е, записано от групата Нейкед сити и пуснато през 1992 г. Обложката е снимка от екзекуциите от 1905 г. Има белгийска грайндкор група Лен Ч'е.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elkins, James, The Object Stares Back: On the Nature of Seeing, New York: Simon and Schuster, 1996
  2. Guan Hanqing, The Injustice to Dou E
  3. 鄧之誠. 骨董續記, vol. 2
  4. 漁樵話鄭本末
  5. Execution in Canton. // Chinese Torture – Supplices Chinois. IAO: Institut d'Asie Orientale, 2004. Посетен на 25 май 2015. (на en, french)
  6. Execution of Fu-zhu-li. // Chinese Torture – Supplices Chinois. IAO: Institut d'Asie Orientale, 2004. Посетен на 25 май 2015. (на en, french)
  7. „The Sand Pebbles“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  8. „Carry On... Up the Khyber“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  9. „Fled“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  10. „Moon ching sap daai huk ying ji chek law ling jeung“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  11. „Rush Hour 3“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  12. „Robin Hood“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  13. „Assassin's Creed: Embers“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database
  14. www.amazon.com