Лични данни

Лични данни – легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Обхващат се данни от всякакво естество, които сами или в съвкупност с други данни могат да доведат до еднозначна идентификация на конкретно физическо лице.

Въпреки че концепцията за лични данни е доста стара, развитието на комуникационни мрежи и автоматизиран анализ на данни направи възможно централното събиране и масово продаване на данни за дадено лице. В някои случаи дори открадването на тези данни. Тези данни помагат да се проследи човек, да се планира престъпление срещу него или той да се представи за някой друг. По -честото използване на лични данни е в услуга на рекламната индустрия.

Определението в закона съдържа четири основни градивни елемента:

„всяка информация“
„свързана с“
„идентифицирано или подлежащо на идентификация“
„физическо лице“

Всяко лице има право на защита на личните данни. Това включва правото на лицата на защита срещу записване, обработване, прехвърляне и съхраняване на техните лични данни.

В България защитата на личните данни се контролира от Комисията за защита на личните данни.^[1]

Изтичане на лични данни от НАП през 2019 г.[редактиране | редактиране на кода]

Противозаконно, вследствие на хакерска атака, са публикувани лични данни от Националната агенция за приходите на 4 милиона живи физически лица и около 200 000 чуждестранни граждани с регистрация в България. Впоследствие^[2] е създадена страница, на която всеки може да провери дали личните му данни са компрометирани.^[3]