Лудвиг Гебхарди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лудвиг Гебхарди
немски историк и генеалог
Роден
Починал
29 май 1862 г. (75 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия преподавател

Лудвиг Гебхарди (1735 – 1802) е немски историк и генеалог, преподавател в Гьотинген и Люнебург.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

В „История на Българското царство“, той проследява историята на българите от заселването им на Балканския полуостров до падането им под властта на османците, като включва и преглед на основните събития през XV – XVIII в. Описва подробно управлението на цар Симеон и борбата на цар Самуил да запази българската държава от заплахите на Византия. Гебхарди пише за главните събития в живота на българите под османска власт до 1774 г. По това време „... за турците в България се появява един нов враг, именно армията на руската царица Екатерина, която през 1770 г. при Гюргево, през 1771 г. при Исакча и през 1773 г. при Силистра разби турската армия.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gebhardi, L.A. Geschichte des Reiches Bulgarien, Brühn, 1788