Луи Барту

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи Барту
Louis Barthou
френски политик

Роден
Починал
Марсилия, Франция
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Подпис Signature Louis Barthou.png
Уебсайт
Луи Барту в Общомедия

Жан-Луи Барту (на френски: Jean Louis Barthou) (25 август 1862 – 9 октомври 1934) е френски политик от периода на Третата френска република.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Олорон-Сент-Мари във френската област Аквитания на 25 август 1862 г. Има юридическо образование, но бързо се пренасочва към политиката. Експерт по право и история на трейдюнионите.

Избран за депутат във френския парламент за първи път през 1889 г. От 1894 г. заема министерски кресла (включително министър на отбраната), а от 22 март 1913 г. до 9 декември 1913 г. е министър-председател на Франция. Председател на репарационната комисия от 1922 до 1926 г.

На 9 февруари 1934 г. встъпва в длъжност като министър на външните работи. Той е ключова фигура за изработването на френско-съветския договор за взаимопомощ, който е подписан от наследника му Пиер Лавал.

Като министър на външните работи Барту се среща с югославския крал Александър I по време на неговото посещение в Марсилия през октомври 1934 г. Убит е в Марсилия на 9 октомври 1934 г. заедно с югославския крал.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 9 октомври Александър І е застрелян от Владо Черноземски, който е прострелян и убит на място от полицейски ескорт. Барту също е ранен и умира от загуба на кръв от раменната артерия (грижите за него се оказват твърде закъснели).

Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е представен на разположение на обществеността до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Жак дьо Лоне. Докладът разкрива, че министърът е бил ударен от куршум 8 mm калибър, 1892 модел – калибър и модел, използвани от френската полиция.

През 1957 г. източногерманският вестник Neues Deutschland (Нова Германия) публикува предполагаема кореспонденция между Херман Гьоринг и Ханс Шпайдел – тогава помощник военен аташе на Германия в Париж, достигнал до висок военен пост в НАТО през 1957 г.

Съгласно публикуваната кореспонденция смъртта на Барту е умишлена и убийството е планирано и подготвено от германците с личното одобрение на Хитлер. Тази версия се повтаря в книгата и във филма „Операция „Тевтонски меч“ (Unternehmen „Teutonenschwert“). Твърдението се оспорва като пропаганда.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Малафеев, К. А. Луи Барту – политик и дипломат. М., Международные отношения, 1988