Любима неприятелка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любима неприятелка
Amada enemiga
Жанр Теленовела
Създател(и) Инес Родена
Сценарий Едуардо Кирога
Лорена Саласар
Режисура Хосе Акоста Навес
Серхио Катаньо
Камера Карлос Санчес Рос
Армандо Сафра
Актьори Сусана Досамантес
Сесилия Габриела
Енрике Ибаниес
Доминика Палета
Робрето Паласуелос
Мария Рубио
Начална мелодия Amada enemiga (композирана от Рамон Каудет)
Страна Флаг на Мексико Мексико
Език Испански
Епизоди 80 (списък с епизоди)
Продукция
Изпълнителен продуцент Карлос Сотомайор
Продуцент(и) Рафаел Уриостеги
Времетраене 41-44 минути
Разпространение
ТВ Канал Canal de las Estrellas
Излъчване 18 август 1997 -
5 декември 1997
Хронология
Свързани продукции Mi rival (1973) 
Страница в IMDb

„Любима неприятелка“ (на испански: Amada enemiga) е мексиканска теленовела, режисирана от Хосе Акоста Навас и Серхио Катаньо, и продуцирана от Карлос Сотомайор за Телевиса през 1997 г. Базирана е на радионовелата Cuando la rival es una hija, създадена от Инес Родена.

В главните роли са Сусана Досамантес, Доминика Палета и Енрике Ибаниес, а в отрицателните - Сесилия Габриела и Гилермо Мурай. Специално участие взема първата актриса Мария Рубио.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Рехина и Сесилия се запознават с Ектор и Самуел в Лос Анджелис. Самуел веднага се чувства привлечен от Рехина, която също е привлечена от него, но се опитва да постави бариера между тях. За Сесилия е изгодна тази ситуация, защото може да изнудва Рехина.

Самуел се влюбва в Рехина, без да подозира, че е омъжена, но съдбата се намесва – Самуел разбира, че тя е съпруга на Естебан и майка на Джесика, на която е причинил голямо разочарование.

Сесилия, която винаги е завиждала на Рехина, с помощта на Маурисио, се намесва в отношенията между Самуел и Рехина, карайки ги да се срещат по-често, тъй като това може да предизвика смъртта на Естебан, а целта е – Маурисио да поеме управлението на бизнеса.

Рехина не иска да нарани съпруга си, затова решава да прекрати срещите си с Самуел. От друга страна, Джесика, за да не нарани баща си, отблъсква Маурисио, и уверява всички, че има връзка със Самуел, което наранява Рехина.

Животът на Рехина и Джесика се изпълва с конфликти. Само любовта, която е между майка и дъщеря, може да преодолее препятствията, които съдбата поставя на пътя, за да успеят да бъдат щастливи, а не врагове помежду си.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Част от актьорския състав:

  • Сусана ДосамантесРехина Проал де Кихано
  • Сесилия ГабриелаСесилия Сандовал
  • Доминика Палета – Джесика Кихано Проал
  • Енрике Ибаниес – Самуел
  • Гилермо Мурай – Естебан Кихано
  • Уго Акоста – Ектор
  • Едуардо Нориега – Аркадио Лубо
  • Мария Рубио – Рейналда Проал
  • Роберто Паласуелос – Маурисио Мартинес
  • Марисио Аспе – Хорхе Прунеда
  • Тео Тапия – Алехандро
  • Исраел Хайтович – Франиско
  • Ванеса ВийелаСара
  • Фабиан РоблесМаркос Бенитес
  • Сули Кет – Рита де Прунеда
  • Марко Уриел – Емилиано
  • Карлос Брачо – Абелардо

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Любима неприятелка е на 18 август 1997 г. по Canal de las Estrellas. Последният 80. епизод е излъчен на 5 декември 1997 г.

Versiones[редактиране | редактиране на кода]

  • Първата версия, базирана на радионовелата Cuando la rival es una hija, създадена от Инес Родена, е теленовелата Mi rival от 1973 г., продуцирана и режисирана от Валентин Пимщейн за Телевиса, с участието на Саби Камалич, Лола Белтран и Енрике Алварес Феликс.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amada enemiga“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.