Магнитно поле на Луната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Снимка на Луната от земна обсерватория

Магнитното поле на Луната е много слабо в сравнение с това на Земята. Други разлики са липсата на двуполюсно магнитно поле на Луната и вариращата магнетизация почти изцяло в кората. Според една хипотеза магнетизацията в кората е придобита в ранната история на Луната, когато е имало действащо геодинамо. Малкият размер на лунното ядро е възможна пречка пред приемането на теорията. Възможно е безвъдушно небесно тяло като спътника да има неустойчиво магнитно поле в резултат на големи сблъсъци с различни небесни тела. В подкрепа на това е открито, че голямата магнетизация на кората е локализирана противоположно на големите ударни басейни. Предположено е че такъв феномен може да бъде резултат от разширението на плазмения облак породен от сблъсъците в присъствието на Лунно магнитно поле.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hood, L. L., and Z. Huang. Formation of magnetic anomalies antipodal to lunar impact basins: Two-dimensional model calculations // J. Geophys. Res. 96. 1991. DOI:10.1029/91JB00308. с. 9837–9846.