Магнитострикция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Физическа същност на процеса на магнитострикция при процеса на пренамагнитването

Магнитострикция (от на латински: strictio — свиване) — е явление, състоящо се в това, че при изменение на намагнитването на тялото се изменят неговият обем и линейни размери.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Ефекта е открит от Джеймс Джаул през 1842 година и е предизвикан от изменението на взаимните връзки между атомите в кристалната решетка и затова е свойствен за всички вещества. Изменението се проявява например в разтягане, свиване, изменение на обема, което зависи както от изменението на действащото магнитно поле така и от кристалната структура на тялото. Най-голямо изменение обикновено става при магнитните материали. Относителното удължаване на материалите обикновено варира в пределите на .

Магнитострикционият ефект е обратим – при изменение на линейните размери на материала под действие на външни сили съответно се променят и неговите магнитни свойства.

Магнитостриктивна хистерезисна крива[редактиране | редактиране на кода]

Магнитостриктивна хистерезисна крива на Mn-Zn ферит при използване за силово захранване измервано с полупроводников датчик

Хистерезисната крива на магнитострикцията е относителното изменение на размерите спрямо силата на магнитното поле.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Magnetostriction)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.