Марикрус Нахера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марикрус Нахера
Родена Мария де ла Крус Нахера Ботело
13 юли 1940 г. (1940-07-13) (78 г.)
Активни години 1970–
Брачни партньори Алехандро Бичир
Деца 3
Страница в IMDb

Марикрус Нахера (на испански: Maricruz Nájera) е мексиканска актриса. Омъжена е за актьора и режисьор Алехандро Бичир, с когото имат три деца - известните актьори Одисео, Демян и Бруно Бичир.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Марикрус учи актьорско майсторство в Националния институт за изящни изкуства и литература, Мексико. Дебютът ѝ е през 70-те години във игралния филм El juego de Zuzanka. След това участва във филмите Para servir a usted, Los días del amor, La muerte de Pancho Villa и други. Първата теленовела, в която участва, е Rina от 1977 г., продуцирана от Валентин Пимщейн.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Теленовели[редактиране | редактиране на кода]

Сериали[редактиране | редактиране на кода]

  • Como dice el dicho (2014)
  • Розата на Гуадалупе (2013) – Баба Адела
  • Los simuladores (2010) – Томаса
  • Central de abasto (2008)
  • S.O.S.: Sexo y otros secretos (2007) – Доня Кандида
  • Mujer, casos de la vida real (1989) участва в 3 епизода в периода 1989-2006 г.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

  • Men with guns (1997) – Богатата жена
  • La güera Chabela (1994)
  • Amor a la medida (1993)
  • El patrullero (1991) – Госпожа Рохас
  • La gata Cristy (1990) – Клотилде
  • De la cabeza al cielo (1990)
  • El patrullero 777 (1978)
  • Canoa (1976)
  • La muerte de Pancho Villa (1974)
  • El principio (1973)
  • Los días del amor (1972) – Исаура
  • Para servir a usted (1971)
  • El quelite (1970)
  • Emiliano Zapata (1970)
  • El juego de Zuzanka (1970)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Награди Bravo

Година Категория Сериал Резултат
2015 Най-добра първа актриса Como dice el dicho Печели

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. No he parado de llorar por nominación Demián: Maricruz. // GrupoFórmula. 25 януари 2012. Посетен на 25 януари 2011.