Мария Ханкел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Ханкел
Marie Hankel
Мария Ханкел през 1908 г.
Мария Ханкел през 1908 г.
Родена2 февруари 1844 г.
Починала15 декември 1929 г. (85 г.)
НационалностГермански съюз
Жанрстихове
Мария Ханкел в Общомедия

Мария Ханкел (на немски: Marie Hankel; 2 февруари 1844, Шверин – 15 декември 1929, Дрезден) е първата поетеса на есперанто.[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Ханкел изучава есперанто на 61-годишна възраст,[3] след което активно се включва в движението. През 1908 г. става съорганизатор на Световния конгрес на есперантистите в Дрезден. През 1909 г. е наградена с първа награда за стихотворението „Символът на любовта“ (La simbolo de l'amo) на литературния конкурс в рамките на следващия Световен конгрес на есперантистите в Барселона. След това, в допълнение към литературната си дейност, Ханкел ръководи Дрезденския есперантистки клуб до смъртта си. През 1911 г. тя организира Съюз на писателите-есперантисти, и е неговия първи председател.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В стиховете си Ханкел изразява идеалистическите тенденции на предвоенния есперантизъм. Основната колекция от нейните творби е сборника стихотворения и разкази „Песъчинки“ (Sableroj, 1911).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Германска национална библиотека, Берлинска държавна библиотека, Баварска държавна библиотека и др. Запис #116453796 // Общ нормативен контрол (GND) – 2012 – 2016.
  2. Королевич 1989.
  3. Бернхард Пабст, който пише подробна биография на Мария Ханкел, твърди, че бъдещата поетеса учи есперанто през 1905 г., а не през 1903 г., както пишат други източници.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]